Илия Бешков
Пикасо

Пикасо притежава куража на дете и знанието на демон. Той не би имал място във вселената и изкуството, ако не притежаваше странната сила да разбутва и размества трите измерения на пространството и да се установява между тях. Той се освобождава от трите измерения като от непоносима досада, без обаче да ги победи и отмени. Победата над тях става с друга сила — силата на възкресението, което е издигане нагоре, а не летене по всички посоки едновременно.

Пикасо е ангел може би, но той не е човек, не познава рождението, не вкусва смъртта и не отзвучава възкресенската радост.

Пикасо е шеметен и ние се борим да узнаем откъде добива той силата си.

Наистина, неговият път на художник е дълъг. Професионалната му опитност е избродила всички векове, стилове, цивилизации и е зачената от всички тях.

Пикасо нарушава закона и бунтът му срещу закона по сила и красота се равнява на самия закон. Това е „свободата“, с която той дарява света и зажаднелият за свобода свят го следва. Пикасо обаче не изпълнява закона. Като отхвърля силата на покорността и послушанието, които единствени побеждават и отменят закона, той става безутешен за света и за себе си…

Съвременният човек е слаб да устои на изкушението — с един скок да се намери в безпричинността и безпределността на Пикасо. Нещо повече — това безсилие е съблазнило и самия Пикасо: така днес не можем да говорим за друго изобразително изкуство, освен за Пикасо.

Доминацията на водородната бомба и на Пикасо е безспорна. Физическият и нравствен атом са разложени и светът се сдоби със свръхестествените сили на разрушението. Това е действително един нов свят, с ново изкуство, отхвърлило до един законите и принципите на досегашното изобразително изкуство.

Обемът е унищожен!

Формата — лишена от вещественост и обем — е разколебана…