Илия Бешков
При плъха

— Вие ли сте плъхът?

— Познахте…

— С какво се занимавате?

— В професионално организиране не съм предвиден, но криво-ляво съществувам…

— Навярно бедствувате?

— Обитавам една канцеларийка.

— Това е крайно недостатъчно!

— Попрескачвам до някое и друго министерство.

— А-ха!

— Навъртам се и в няколко фондове.

— О-хо!

— През ваканциите обикалям и селските хамбари.

— У-ху-у!…

— Аз съм доста подвижен и дискретен…

— !?

— За мене тайната е религия и говоря за пръв и последен път с вас. Правите ми впечатление на добър и… смахнат, а ние имаме голяма нужда от добри хора. Ние сме ужасно преследвани, господине!…

— Ка-а-к? Та нима трябва да ви покровителствуваме?! Вие изпоядохте фондове, бюджети, стопанство, архиви, документи и цели закони; проядохте държавата, строя, морала, институциите…

— Но моля ви се, господине, ако не погризваме оттук-оттам, каквито сте плюшкиновци и бюрократи, ще се затрупате с архиви и боклуци…

— Бесилки за вас, каторга!

— Но моля ви се, аз съм истински плъх — не ме бъркайте с онези хора, които наричате „плъхове“. О, те са ужасни! Те поставят навсякъде капани, цѐлио, котки… Не дават нищичко да гризнем — всичко задържат за себе си… Обесете ги, господине!