Илия Бешков
Проклинаме и благославяме

Чета всичко за радостта и скръбта, което раздавачът внася всеки ден у дома. Всички са загрижени за човека — и мало, и голямо се е втурнало с големи писалки да помага на човека, та като го предпази от скръб, от скука, от глад, болест, от заблуждения — да го направи съвършен поданик на живота.

А човекът се нуждае тъкмо от всичко това. Глупакът, предпазен от глупостта, е безсмислен; мъдрецът, лишен от суетното му любомъдрие, е риба на сухо; благочестивият, предпазен от пристъпите на греха, е мъртва светлина; справедливият без ругатнята е лъжец; влюбеният без гъдела на изневярата — импотентен сектант; бунтарът, освободен от покорството му пред идеала — глупав звяр; разюзданикът — от съкровената му чистота — проклятие!

Ние декретираме красотата и радостта с перо, с речи, с топове, като забравяме, че те не съществуват никъде сами по себе си. Те не се и създават, а се раждат болезнено, но жизнерадостно от скръбта и грозотата, от страшната неизбежност да живееш в себе си; и още по-тежко — със себеподобните.

Да не отменяме скръбта и бунта, защото заключваме утробата на радостта и истинското послушание! Да не разкрасяваме красотата, защото тя ще заприлича на покрит с цветя мъртвец! Да не превръщаме человеците в обезволени, безплодни мъченици!

Кой не е плакал цяла година и не се е смял един ден?

Народът ни е проклинал и кълне. Кой ще го спре? Кой ще отмени клетвите му! Майка проклина дъщеря си, дъщеря — майка си.

Проклинаме цели родове, добитъка си, земята — ненаситна на труд и мъка. Кълнем властници и насилници, кълнем и гробовете, в които отдавна лежат ненавистни хора. Народът чумосва и прокобва с думи, с жестове и заклинания — проклина близки и далечни, бранейки честта си или благото си. Народът кълне градоносния облак; водите, които отвличат имота или децата му; слънцето, което го жари. Той кълне дори моминската хубост, която е пагубна. Почти цялото слово на българина е клетвено, убийствено и загробващо човека. А из него като ружите и синята метличина в нивите звучат със сила редките думи на надеждата и радостта.

Той има и своите дни на благословение, благодарност и опрощение…