Илия Бешков
Какво видях приживе

Видях стъпки на хора. Видях следи от безброй хора по земята: из ниви и друмища, в треви и кал. Аз се взирах в тях и дълго разговарях. А когато срещнех самите хора: о, те имат глави с очи — гледат ме тъпо, застрашително, хитро и лукаво или всякак едновременно! Нито един не е тоя, когото съм мислил; нито един не е така мой, както мълчаливите следи по земята…

Видях звездите: толкова близки на сърцето, колкото далечни за ума. Светлината на една от тях е равна на всичките заедно.

Нищо не може да ме утеши, както една звезда…

Видях мъртви хора — студени и онемели. Пред един мъртвец се смирява целият жив свят. Той го покрива с цветя, с чист поглед и сълзи, с каквито не дарява и най-любимият певец. А този — нито пее, нито говори, нито знае за теб. Мъртвия не хулят — плачат за него. А живия хулят и плачат от него! Непостижима за ума е силата на мъртвия — с него умира всичко земно у нас.