Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1912 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Словото)
Професору Ив. Д. Шишманову
Да, таз война за нас морална беше баня.
Тоз подвиг упорит ни дигна, възроди,
духът ни из това горнило на страданья
излезе по-як, здрав и цял се подмлади.
Бухтящий ураган пречистюва въздуха.
Къде сега онез прах, вон и мърсоти
на нашия живот? Литнàха, не се чуха.
Една велика страст в душите ни пламти.
Една велика страст, една велика мисъл
ни слива, движи, грей в тез кобни часове,
заветът, що сам бог в сърца ни е написал,
за жертви днес свети, велики ни зове.
И ний ги даваме за братята робове
без сметка и без жал — на бойните поля.
И сещаме се ний по-силни и по-нови,
и сякаш нова кръв в сърца ни се преля;
и чувство никакво дребнаво ил отровно
не ни мърси, а плам небесен в нас гори.
И сещаме се ний пораснали духовно
в тоз напън величав, по-чисти, по-добри.
Какъв запас от жар, от мъжество и сили,
високи доблести, духовни красоти
в народната душа небутнати се крили,
извикани навън от подвига свети!
Да, таз война за нас морална беше баня,
изкъпана оттам изскокна нашта чест,
светът на нов народ възторжено се кланя
и ний сами едвам познаваме се днес.
Ноември 1912