Иван Вазов
Ще умра скоро негли…

Ще умра скоро негли — не жалея:

видях ти славата, Българийо, днес,

дочаках, майко, таз велика чест —

триумфа ти прекрасен да възпея.

 

И мойта песен — изблик на сърцето,

жив ек на славата ти — ще ечи

в грядущето. Прахът ми ще мълчи,

но тя сребриста ще звънти в небето.

 

О, не, не щъ умра — в гроб нека тлея, —

че мойта песен е един листец,

прибавен в твоя лавровий венец:

аз в твоето безсмъртье ще живея.

 

Януари 1913