Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Притча
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Заглавие: Трите драконови яйца
Преводач: Бора Друмева; Красин Химирски; Бунджи Обунай; Катерина Венедикова; Стефка Калчева; Емил Вълчев; Димитър Зашев; Михай Христу
Език, от който е преведено: китайски; индонезийски; японски; персийски
Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Град на издателя: София
Година на издаване: 1975
Тип: приказки
Националност: азиатска
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
Излязла от печат: 20.VI.1975
Редактор: Бора Друмева
Редактор на издателството: Христиана Василева
Художествен редактор: Тончо Тончев
Технически редактор: Катя Бижева
Художник: Стоян Илиев
Коректор: Мария Бозева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5588
История
- — Добавяне
Един войник водел под конвой към главния град един монах, който бил извършил престъпление. Когато тръгвали, от страх да не забрави нещо, войникът огледал едно по едно всички неща и ги подредил в две изречения: „вързоп, чадър, окови — писма, монах и аз“. И по пътя непрекъснато си повтарял тези две изречения.
Монахът разбрал, че войникът е глупав, напил го в една кръчма, обръснал главата му до голо[1], сложил му оковите на врата[2] и избягал.
Войникът се събудил замаян. Боял се, че може да е станало нещо, докато е спал, и както винаги направил проверка. Потърсил вързопа и чадъра. И вързопът, и чадърът били налице и войникът казал:
— Тук са!
Напипал оковите на врата си — и те били налице, затова казал:
— Тук са!
Побутнал писмата и пак казал:
— Тук са!
Но монахът го нямало и войникът много се изплашил. После пипнал собствената си глава, съвсем гладко избръсната, и страхът му се сменил с радост, той извикал:
— Благодаря ти, небе! Благодаря ти, земя! И монахът е тук!
А след миг, съвсем объркан, попитал:
— Ами тогава аз къде съм?