Бабичката и чакалът (Персийска приказка)

Имало някога в едно село стара жена. Дворът й бил пълен с кокошки и петли и тя ги обичала много. Грижела се добре за всички, но между тях имало един петел — златист, късокрак и качулат, който й бил най-свиден. Бабичката се занимавала ден и нощ с тоя петел и се чудела как да му угоди. Тя имала и една кокошка, която по хубост не отстъпвала на петела — късокрака и качулата, само че шарена, черна с бяло. Кокошките снасяли яйца, лягали да ги мътят, от яйцата се излюпвали пиленца и пораствали. Така кокошките и петлите ставали все повече и повече.

Веднъж един хитър чакал дочул, че от тази къща се носи кудкудякане и кукуригане. Още същата нощ той дошъл, уловил няколко птици, отнесъл ги и ги изял. На сутринта старата жена разбрала какво е станало, но не й дожаляло кой знае колко, защото птиците й били много.

Чакалът започнал да краде всяка нощ, а бабичката нехаела, докато една нощ той попаднал на късокракия петел красавец, хванал го за гушата и го отмъкнал.

На сутринта, когато бабичката се събудила и видяла, че петелът е изчезнал, тя вдигнала такъв шум и такава олелия, че събрала съседите.

На другия ден бабичката сложила капан пред кокошарника, та ако дойде чакалът, да се хване в капана.

И ето че чакалът пак дошъл и се хванал в капана. Грабнала бабичката бухалката, нахвърлила се върху него и почнала да удря, където завари. Чакалът искал да се измъкне по-скоро от капана, дърпал се, дърпал се, докато опашката му се откъснала и той примрял от болка в един ъгъл на двора. Когато дошъл на себе си, бабичката му казала:

— Не исках да те пребия и да те оставя без опашка. Ти си виновен! Ти отвлече моя петел хубавец. Ставай сега, вземи си откъснатата опашка и се махай от къщи!

Но чакалът казал:

— Къде да ида без опашка? Срам ме е — и от роднини и близки, и от вълци и лисици. Ела и ми заший опашката. Аз пък ще ти донеса твоя късокрак петел.

— Най-напред иди и ми донеси петела — рекла му старата жена, — тогава ще ти зашия опашката.

— Най-напред я заший, да видя умееш ли да шиеш — отговорил чакалът.

Тогава старата жена зашила опашката на чакала, но я зашила наопаки Чакалът се зарадвал, побягнал и извикал:

— Излъгах те, аз изядох твоя петел, вече и насън няма да го видиш.

— Аз пък ти заших опашката наопаки! — отвърнала бабичката.

Погледнал чакалът и какво да види — наистина опашката му била зашита наопаки. Помислил си: „За едно животно е по-добре да няма опашка, отколкото опашката му да е наопаки!“. Прехапал със зъби шевовете на опашката и я хвърлил.

Тогава той намислил да събере около себе си цяла глутница чакали без опашки. Започнал да вие и за кратко време около него се събрали четиридесет-петдесет гладни чакали. Казал им:

— Тук наблизо има голяма река с едра хубава риба. Елате през нощта заедно да наловим риба и да я изядем.

Предвкусвайки рибата, чакалите се събрали вечерта, а хитрият чакал ги завел край реката и им рекъл:

— Минете още две-три крачки напред и потопете опашките си във водата. Щом рибите се доближат до опашките ви, изведнъж се хвърляйте и ги ловете.

Чакалите застанали край реката и натопили опашките си във водата. Минали един-два часа. Станало много студено. Водата се заледила и опашките замръзнали. Колкото и да се мъчили чакалите, не могли да ги извадят.

Призори чакалът без опашка отишъл и съобщил на рибарите, че на брега на реката чакали ловят риба. И рибарите тръгнали към реката със сопи и криваци. Когато ги видели, чакалите много се уплашили. Започнали да дърпат опашките си, колкото сила имат. Накрая опашките им се откъснали и те побягнали без опашки.

Чакалът останал много доволен, защото сега имал много другари по съдба и ако някой му се присмее и го попита: „Кой ти е отрязал опашката?“, вече можел да каже: „Цялата наша глутница сме по рождение без опашки“.