Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Заглавие: Трите драконови яйца
Преводач: Бора Друмева; Красин Химирски; Бунджи Обунай; Катерина Венедикова; Стефка Калчева; Емил Вълчев; Димитър Зашев; Михай Христу
Език, от който е преведено: китайски; индонезийски; японски; персийски
Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Град на издателя: София
Година на издаване: 1975
Тип: приказки
Националност: азиатска
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
Излязла от печат: 20.VI.1975
Редактор: Бора Друмева
Редактор на издателството: Христиана Василева
Художествен редактор: Тончо Тончев
Технически редактор: Катя Бижева
Художник: Стоян Илиев
Коректор: Мария Бозева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5588
История
- — Добавяне
Имало едно време един шегобиец. Той искал да се сдобие с невидимото наметало на вълшебника Тенгу, който имал гарванова глава и живеел в планината. Внезапно му хрумнала една хитрина и той си рекъл: „Хайде да измамя Тенгу!“
Приготвил шегобиецът бамбукова тръбичка и с нея отишъл в планината, където живеел вълшебникът. Почнал да гледа през тръбичката и да говори високо, за да го чуе Тенгу:
— Каква чудесна тръбичка! Ехе-е-е, градовете и селата на луната се виждат като на длан!
Както и предполагал, Тенгу се явил пред него и му рекъл:
— Искам да погледна през тръбичката ти. Ще ми я дадеш ли срещу моето невидимо наметало?
— Хм… Добре, заповядай.
И шегобиецът получил от вълшебника невидимото наметало. Наметнал го — и станал невидим. Дори Тенгу не могъл да го види. Така шегобиецът слязъл от планината.
От радост не го свъртало вкъщи и решил да се поразходи. Излязъл с невидимото наметало. По улицата вървял важно един самурай[1]. Шегобиецът се приближил и го дръпнал за ухото.
— Ох, ох! Кой ме дръпна за ухото?! — викнал самураят. Погледнал наляво, погледнал надясно, но не разбрал кой е направил това.
А шегобиецът забелязал един мъж, който излизал от обущарницата с чехли в ръка. Приближил се до него и взел чехлите от ръката му. Хората наоколо гледали учудено — чехлите сами танцували.
Завалял дъжд. По улицата вървяла млада жена с отворен чадър. Шегобиецът тръгнал след нея и внезапно взел чадъра. От страх жената изгубила ума и дума. Чадърът като че ли сам се понесъл във въздуха.
Вървял шегобиецът, вървял и видял една рибарница. Влязъл вътре и взел една риба. Рибарят облещил очи от учудване и извикал:
— Ай, ай! Вижте! Рибата се движи!
А рибата плувала във въздуха като във вода. Хората се смаяли. Дори кучетата я подгонили с лай.
Свечерило се. Шегобиецът се върнал вкъщи. Свалил наметалото и го закачил до огнището. Скоро жена му се прибрала вкъщи от пазар. Забелязала наметалото и си рекла: „Какво мръсно наметало!“. Свалила го от закачалката и го хвърлила в огъня.
На другата сутрин шегобиецът място не могъл да си намери от яд, като разбрал, че наметалото станало на пепел. Внезапно му хрумнало да изгребе пепелта от огнището и да се посипе целият с нея. Както си и мислел, тялото му веднага станало пак невидимо.
Шегобиецът излязъл от къщи. Вървял по улицата, вървял и видял една кръчма. Влязъл вътре, легнал по корем и започнал да пие вино направо от бъчвата. От устата му потекло вино. Пепелта се измила и устните започнали да се виждат. Кръчмарят и слугите се смаяли и викнали:
— Вижте! Вижте! Устни!
— Устните сами пият!
Шегобиецът бързо излязъл от кръчмата. Пепелта по корема и дланите му също се била изтрила. Слугите го подгонили. Хората вдигнали врява:
— Гледайте! Гледайте!
— О-о, ужас!
— Какво чудовище!…
— Хайде да го хванем!
Много хора го подгонили. Шегобиецът бягал презглава. Облял се в пот. Лицето му станало видимо. Гърбът и краката му станали видими. Най-сетне той трябвало да бяга съвсем гол пред всички.
На пътя му имало река. Той скочил от моста. Измил пепелта от тялото си и излязъл от водата с наведени очи. Хората го заобиколили и рекли:
— Защо вършиш тия щуротии?
— Защо се направи на чудовище?
Шегобиецът паднал ничком на земята и обещал:
— Няма вече да правя така.