Уилям Блейк
Човешката абстракция

Да има Състрадание в света,

докарваш своя ближен до просия.

И как би разцъфтяла Милостта,

ако не беше злата орисия?

 

Страхът взаимен пази ни от бран,

в мира избухва Алчност и го срива.

Жестокостта поставя ни капан,

а в клюсите, за стръв — примамка жива.

 

Тъй божи Страх тя възцарява пак

и със сълзи земята напоява.

В калта ни сетне стъпква с тежък крак

и семе на Смирение посява.

 

Но коренът смирен разлистя ствол

и в сянката на диви верски страсти,

гъсениците го оглозгват гол

и разна гад о него чеше красти.

 

Даде ли плод, Лъжа ще се роди —

примамлива и сладка за окото.

А в мрака клонест Гарванът гнезди

и вече му мирише на Голгота.

 

Отколе търсят всички богове

в Природата къде Дървото зрее.

Напусто дирят вече векове —

във Мозъка човешки то вирее.