Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Набиране
Надежда Владимирова, Инна Атанасова
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

О, Каблешков[1], загина!

Загина гордо ти!

Огънят ти изстина,

земята с теб зарина

надежди най-свети.

 

Сърце ми още пази.

приятелю злочест,

тез думи, що тогази

със жар каза, и ази

ги слушам като днес:

 

„Ох, брате! Зло е време!

Народът е убит,

не мисли той да снеме

това проклето бреме

от своя врат притрит.

 

Заклех се да се трудя

и до последен час

духа му да разбудя

и искрата да гудя

за бунта между нас.

 

И знам, че ще страдая

за таз висока цел,

но всичко ще изтрая

и няма да се кая

за тежкия си дел.

 

Но ак’ по участ люта,

че роб ще съм, съзра,

то в същата минута

по примера на Брута

свободен ще умра!“

 

Ти радост, мир, угода

не знайше оттогаз,

ти плачеше с народа

и бунт зарад свобода

приготвяше у нас.

 

Настана ден Гергьовден!

Сънят ти оживя:

пламна гневът народен

и пряпорец свободен

в Балкана се развя.

 

Но в битките с вразите

не те намери смърт,

ни тамо в планините,

нито под съсипните

на бащиний ти кът.

 

Отруден, окървавен,

с разбиено сърце,

за левът обезславен

ти падна, с яд удавен,

роб в турските ръце.

 

Горкана! И когато

изваден бе на съд,

със ярост във душата

ти като Караджата

ревеше на врагът:

 

„Сган тигрове проклети,

презирам ваший бяс!

Бесете и колете

и с кръв се утолете,

но близо й ваший час!

 

Ще умра аз, тирани,

как братята ми мрат!

Покрити с люти рани,

с вериги оковани —

не е ни мил светът!

 

Но дор сме ний в гробове,

души ни ще родят

безброй юнаци нови,

кат нази все готови

на вас да отмъстят!“

 

И да им не оставяш

но-друга радост тям,

ханджар един долавяш,

в гърди си го ударяш

и падаш мъртъв там.

……………

 

……………

О, душо благородна!

Горка бе твойта смърт;

но тя не бе безплодна;

идеята свободна

възкръсна тоя път.

 

И колко ощ безбройни

момци в тоз бунт свиреп,

на таз идея войни,

разпалени, достойни,

изгубихме кат теб!

 

О, Каблешков, загина!

Загина гордо ти:

огънят ти застина,

земята с теб зарина

надежди най-свети!

 

2 юли 1876

Бележки

[1] Тодор Каблешков — Образован момък, родом из Копривщица — и един от най-въодушевените апостоли преди бунта. (б.а.)

Край