Уилям Шекспир
Да бъдем или не — това се пита (Из „Хамлет“)

Да бъдем или не — това се пита.

Дали е по-достойно да търпим

на разярената съдба стрелите,

или да вдигнем меч срещу море

от неприятности, да се опълчим

и да ги свършим? Да умрем… да спим…

Не повече. И чрез съня да кажем:

това е край на мъките сърдечни

и на безброй терзания, които

плътта е наследила. Този свършек

би бил жадуван. Да умрем… да спим…

Да спим! И да сънуваме навярно!

А, ето що е! В този смъртен сън

какви ли сънища ще ни споходят,

като отхвърлим тленната черупка?

Това ни спира. Тази мисъл прави

нещастието толкоз дълговечно.

Защото инак бихме ли търпели

камшиците и гаврите на времето,

неправдите на силния потисник,

на горделивеца надменността,

страданията на презряна обич,

бавежа на закона, произвола

на нагла власт, обидите, които

понася търпеливото достойнство

от недостойните, когато всеки

би могъл да приключи всичко туй

с един кинжал обнажен? Кой би пъшкал

под бремето на отмилял живот?

Но този страх от нещо след смъртта —

земята неоткрита, от която

не се завръща никой странник — той

обърква волята ни и ни кара

да се мирим с познатите злини,

вместо да бързаме към непознати.

Така съзнанието ни превръща

в страхливци и естественият цвят

на мъжеството ни така посърва

под бледостта на мисълта. Затуй

и начинания с размах и сила

от своите русла се отклоняват

и губят името дела…