Тед Хюз
Гарвановият хълм

Стопанствата са кратери прогизнали

под калните откоси на бърдата.

Ако не брули вятър, дъжд вали

и даже да заключите вратата,

постелите просмуква тоя, оня

съня раздрусва в яката му броня.

 

Помежду времето и канарите

стопаните поддържат топлинка.

На костеливи крави гърбовете,

прасета върху тънички крачка

крепят небето, газят туй, което

ще смаже и бърдата, и полето.

 

През вихри и мъгли вървят посърнали

изронени била — случайни гости.

Това, което унижава хълмите,

отгледа дързостта на кръв и кости,

сокола метна върху злите хали

и в пустошта лисицата запали.