Филип Ларкин
Тук

Туй бягство на изток от индустриалните сенки

и нощния трафик; туй бягство през голи полета

със рядка тревица, с разпръснати тръни и дренки

и тук-таме спирка при група ранили момчета —

работници утринни; бягството към самотата

на въздух, небе, плашила, купи, зайци, фазани

и облаци златни, реката с талазите бавни

и светлата кал, със следите на чайки осята —

 

то прави така изненадващ големия град.

Тук статуи, куполи, кранове вред се притискат

край улици тесни, водите под баржи се плискат,

от хладните жилищни блокове шумен парад

с колички пристига, напира в безброй магазини

през стъклени люшнати двери към свойте желания —

обуща и евтини дрехи, тигани, машини

за кухнята, миксери, прибори с разни названия —

 

тълпа потребители градски от крайни квартали,

навикнали само на дребни търговци и сродници,

със мирис на риба, заселени край пасторали

на кораби, стари музейчета, кръчми на бродници,

жени забрадени и мрачни, додето отвъд

полупостроените ипотекирани къщи —

същински гори — се полюшват нивята могъщи

и дремят селца, във които съдбите текат

 

избистрени от самота. Тишината прилича

на жега. Листата незримо за нас наедряват,

разцъфват стаени треви и води оживяват,

и въздухът, с блясък населен, нагоре потича.

А там, след червените макове синя далечност

внезапно завършва земята зад бряг, който има

изрязани форми. Тук неоградената вечност

в небето се вглежда, безмълвна и недостижима.