Ръдиард Киплинг
Посланието

Та каква е поуката? Ездачо, чети!

Щом нощта е дълбока и пътеките — в мрак,

на дружина ли случиш, късметлия си ти,

но лентяя не чакай като сетен глупак.

Знай: до адския жупел и до трона от плам

онзи пръв ще пристигне, който тръгнал е сам.

 

Бели пръсти се вкопчват в опнатите юзди,

свличат острата шпора от ботуша обут,

нежни устни оставят върху меча следи,

сладки шепоти мамят: „Отдъхни в моя скут!“

До огнището вехне всеки порив голям;

Онзи пръв ще пристигне, който тръгнал е сам.

 

Може лошо да паднеш, ала падаш и — край,

падаш сам и за нищо никой друг не виниш,

а целта ако стигнеш, твой е лъвският пай

от сребро или слава — там е плячката, виж!

Всички земни богатства онзи взима до драм,

който пръв е пристигнал, щото тръгнал е сам.

 

Тъй че винаги с помощ и с подкрепа живей,

подкрепен от приятел, подпомогнат от свой,

и безбожната тази моя песен си пей:

негов нека ловът е, а пък уловът — твой!

Победиш ли, от всички отречи се без срам —

онзи пръв ще пристигне, който стигнал е сам