Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kubla Khan, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2019 г.)

Издание:

Заглавие: Английска поезия

Преводач: Александър Шурбанов

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателство „Обсидиан“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Тип: антология

Националност: британска

Печатница: Абагар ЕООД

Технически редактор: Людмил Томов

Художник на илюстрациите: Хенри Мур

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-8240-27-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7686

История

  1. — Добавяне

Във Ксанаду сам Кублай хан

издигнал приказен палат

и в ширни пещери разлян,

се стичал в мрачен океан

        там Алф, потокът свят.

Дор десет мили плодна пръст

ограждал зид околовръст —

градини пъстри с лъкатушни бари

между благоуханни дървеса

и лесове като бърдата стари

покрай поляни в слънчева роса.

 

Но ах, онази романтична бездна,

разполовила хълма нелюдим!

Чутовен кът! Една жена ли чезна

в такова място посред нощ беззвездна

по тайния си призрачен любим!

Из тази грозна паст, безспир кипяща,

земята запъхтяна в миг изпраща

от глъбините свои на възбог

един полузадавен водоскок

с безброй отломъци — като градушка

или извита над харман вихрушка —

и сред скали танцуващи така

избликва в миг свещената река.

Пет мили лъкатуши и се гъне

свещената река през лес и дол,

дорде след пещерния си юдол

вдън океана мъртъв с рев потъне.

И в този рев дочува Кублай хан

дедите му да прорицават бран!

        Палатът приказен замята

        сянката си над вълните,

        гдето екнат с мярка слята

        изворът и пещерите.

Такова чудо е за приказ вред —

палат от слънце с пещери от лед!

 

        Една девица с цитра звънка

        в бляна ми веднъж изгря —

        тя беше абисинска дева

        и ме ощастливи с напева

        за планината Абора.

        Да можех пак да чувам

        гласа й вътре в мен,

        аз щях така да възликувам,

че с напева вдъхновен

щях в ефира да извая

свод слънчев с пещери от лед,

та да го зърнат и в омая

да викнат: Вижте, вижте тая

коса развяна, образ блед!

Триж обходете го отвред

и в уплах свят очи склонете,

че той е пил роса от цвете

и се е хранил с райски мед.

Край