Ричард Крашоу
Епитафия на една млада съпружеска двойка, умряла и погребана заедно

За тях, повтор венчани от смъртта,

днес второ брачно ложе е пръстта.

Съдбата със законите си зли

душите от телата отдели,

ала безсилна бе един от друг

да раздели съпруга и съпруг.

 

Не ридай, читателю, не бива.

Влюбената двойка е щастлива.

Като гълъби опитомени

те лежат в прегръдка сетна елени.

От камък е студеното възглаве,

оловни са завивките корави,

но любовта постлала е леглото

и никога не ще ги стигне злото.

 

Нека спят, додето съмне пак.

Подир този буреносен мрак

вечната зора ще зазори

и завесите ще изгори.

И те ще се събудят за деня,

след който няма нощна тъмнина.