Бен Джонсън
Портретът ми, оставен в Шотландия

Не сляп, а глух е богът Купидон,

        щом толкоз ме намрази

                        онази,

която в моето сърце запази

        високия си трон.

Речта ми, сигурен съм, беше сладка

        и всяка фраза гладка

се мереше с най-опитната хватка

        на някой млад самец

на Аполон под златния венец.

 

Но както и да смятам и да гледам,

        аз виждам — мойта мила

                добре е преценила

стоте ми бели косми ред по редом,

годините — четирисет и седем,

        шкембето — планина могъща,

        която трудно се прегръща,

лика ми каменист, насечен вредом.

И всичко туй, провряло се в очите,

        съвсем й е запушило ушите.