Уилям Шекспир
След всичко ту смъртта жадувам аз… (Сонет 66)

След всичко туй смъртта жадувам аз:

видях честта родена в нищета,

нищожеството — с накит от елмаз

и верността — в неверните уста,

и почестите златни — в безразбор,

и момината чистота — на търг,

и славата — превърната в позор,

и силата — подбита от недъг,

и на изкуството езика — спрян,

и глупостта — в надзор над сръчността,

и простичката правда — с глас презрян,

и добротата — пленник на злостта.

 

От всичко туй да бягам съм готов,

но кой ще брани моята любов?