Иван Вазов
Политика

I

„Падна тиранът! Падна султана!

Свалихме веке Абдул Азиза —

и на престола Мурад възлиза:

епоха светла за нас настана!“

 

Тъй викат днеска кат побесняли

паши, везири, софти, журнали,

що са до вчера кокал глозгали

и на тирана песни са пяли.

 

И дипломати с тържество кряскат:

„Турция вече напред отива!“

Вредом празнуват и ръце пляскат.

А България кръв я облива.

II

И Мурад Пети ведно с Митхадът —

единът гламав, другий джелатин —

нови реформи, фермани вадят,

за да подпират тронът разклатен.

 

„Всички сте равни — Мурад казува, —

българи, турци все едно значат:

българи имат право да плачат:

искам раята днес да добрува.“

 

Зли подигравки!… Лъжи гнуснави!

Светли надежди пълнят Европа.

Андраши вика: „Болний оздрави!“

Дерби от радост скача и тропа.

 

Турско да цъфне всички залягат,

кроят реформи и конституций,

пращат черкези, башибозуци

по-скоро тамо да ги прилагат.

 

А България в черно чернило

богу се моли, цял свят проклина!

В пламен, в тъмница и на бесило

и под нож остър чада й гинат.

 

1876, юни 12