Иван Вазов
Долината над манастира

Долино райска, тихи кът щастливи!

От много векове са твои гости

тълпи поклонници благочестиви,

смирени иноци и братя прости;

 

от векове покоя ти събужда

клепалний звън, що вика на молитва;

тъга и радост светска теб е чужда

и врявата на жизнената битва.

 

А твойте самотий са тъй омайни

и тук фантазията тъй се дразни!

И хрумва ми с богини, с нимфи тайни,

с любовни, поетически съблазни

 

да те населя — тишина ти свята,

да стресна на русалките с игрите…

Ала свети Иван от канарата

се муси, прави знакове сърдити.