Иван Вазов
Друшлявица

Деня, нощя те слушам, че шумиш,

        о Друшлявице хладна,

навремени като дете хленчиш,

ту смееш се, ту песен пък гласиш,

        ту плачеш безотрадна.

 

По цяла нощ ти слушам аз шумът —

        ту стон, ту смях, ту пенье, —

но скръбните ти ноти по̀ пленят,

вълнуват ме, душата ми дробят,

        накарват я да стене.

 

Възкръсват спомените сладки пак,

        и прежните страданья,

и болките, останали без ляк…

И много, много спомня в нощний мрак

        мечти, тъги, названья…

 

И плаче тя… И твоят шум тогаз

        плач непрекъснат бива

и сладко е, че в тоя тежък час

поне една душа й се откликва с глас —

        дели скръбта й жива!