Дан Симънс
Предговор

След първото издание на романа на Марк Твен „Приключенията на Хъкълбери Фин“ в Америка през 1885 г. се пишат стотици, ако не и хиляди щедри сравнения с шедьовъра на Твен от страна на издатели, рецензенти и/или критици на „съвременни“ романи. Почти всички тези сравнения са били неуместни или направо глупави, тъй като: а) Хъкълбери Фин е ненадминат роман за съзряването на едно момче, за моралното пробуждане и един мрачен период от американската история, представен на забележително народен език, характерен за региона и времето; б) както е казал Хемингуей: „Цялата съвременна американска литература произлиза от една книга на Марк Твен, наречена Хъкълбери Фин… Това е най-добрата книга, която имаме“; и в) Марк Твен е гений.

„Бряг край мътни води“ на Джо Р. Лансдейл е достойна да бъде сравнявана с „Приключенията на Хъкълбери Фин“ на Твен. Не саловете, нито чудесните и ужасяващите пътешествия по реката и в двете книги са първопричината Лансдейл и това, което може да се окаже неговият шедьовър, да спечелят правото на това сравнение с шедьовъра на Твен. Гласът на Сю Елън в целия роман е почти със сигурност най-силният, най-истински, най-забележително близо до характерния за региона и времето местен език след Хък Фин. Моралните решения на младата героиня в романа „Бряг край мътни води“ са сред най-сложните (при все това най-ясните), откакто Хък решава да „открадне“ Джим и да се озове в ада завинаги заради стореното. Книгата извиква в представите ни време и място, времето на Голямата депресия, Източен Тексас, въздейства извънредно силно, както и атмосферата на Марк Твен, която хвърля светлина върху региона край река Мисисипи в периода преди Гражданската война в Америка.

Пътуването по реката и брилянтното повествование и в двете книги са вик, изтръгнат от самото сърце на мрачната действителност в Америка. И двете са творби на истински гении.

И накрая, ако трябва да цитираме Хемингуей колко чудесна е книгата на Твен, необходимо е да прибавим неговото съществено възражение: „Ако я четете, трябва да спрете там, където негърът Джим бива отвлечен от момчетата. Това е действителният край. Останалото е само залъгване.“ Било е (и остава) „само залъгване“, защото Твен решил, че краят на Хъкълбери Фин трябва да е такъв, че тя да е „още една книга за момчета“ (каквато е била целта му за „Приключенията на Том Сойер“), за да вървят продажбите и поръчките от библиотеките във викторианска Америка. И така, след появата на Том Сойер „Приключенията на Хъкълбери Фин“ е само една забавна и хубаво написана книга за момчета, независимо дали искаме да признаем това. Джим престава да е сложното човешко същество, възрастния Джим от останалата част на значимия роман, и Хък се превръща отново просто в приятел на Том.

„Бряг край мътни води“ не страда от простимото отстъпление на Твен на финала на Хъкълбери Фин, нито от липса на увереност в зрелостта и смелостта на читателската аудитория. Може би най-важното е, че романът се откроява самостоятелно и уверено в своята тъмна сила и красота и не са му нужни сравнения с никой друг роман.