Иван Вазов
При Черна

Дене, ноще вие

смърт грозна при Черна,

в дим огнен се крие

зарята вечерна.

 

Дене, ноще — бури,

в небето — пожари,

тресят се клисури,

поля и чукари.

 

Реве, бучи ада

въз мощ вдъхновена,

желязо напада

идея нетленна;

 

все страшни, все нови,

пред вихрове бесни

стена от ножове.

 

Орел прелетял би

над тях — не човекът,

не стонове, жалби —

„Ура!“ носи екът.

 

Бой на луда хала

с гороломна сила —

България цяла

там очи вперила!

 

1916 г.