Туве Янсон
Кореспонденция

Dear^[1] Янсон сан,

Аз съм момиче от Япония.

На тринайсет години и два месеца съм.

На осми януари ще навърша четиринайсет.

Имам майка и две малки сестри.

Прочела съм всички Ваши книги.

След като ги завърша, ги прочитам още веднъж.

Тогава си мисля за снега и че човек може да бъде сам.

Токио е много голям град.

Усвоявам английски език и уча много усърдно.

Обичам Ви.

Мечтая си да остарея като Вас и да стана умна като Вас.

Имам много мечти.

Има един вид японско стихотворение, което се нарича хайку.

Изпращам Ви едно хайку на японски.

В него се разказва за черешови цветове.

В голяма гора ли живеете?

Простете, че Ви пиша.

Желая Ви крепко здраве и дълъг живот.

Тамико Ацуми

Dear Янсон сан,

Тазгодишният ми рожден ден днес е много важен. Подаръкът Ви е много важен за мен.

Всички се възхищават на подаръка Ви и на снимката на един мъничък остров, където живеете.

Тя виси над леглото ми.

Колко самотни острови има във Финландия?

Всеки ли, който пожелае, може да живее там?

Аз искам да живея на остров.

Обожавам самотни острови и обожавам цветя и сняг.

Но не мога да ги опиша.

Уча много усърдно.

Чета книгите Ви на английски.

На японски книгите Ви не звучат по същия начин.

Защо са различни?

Мисля, че сте щастлива.

Грижете се много за здравето си.

Дълголетие Ви желае

Тамико Ацуми

Dear Янсон сан,

Измина дълго време — пет месеца и девет дни, откакто не сте ми писали.

Получихте ли писмата ми?

Получихте ли подаръците?

Липсвате ми.

Надявам се да разбирате, че уча много усърдно.

Сега ще Ви разкажа за мечтата си.

Мечтая да пътувам в други страни, да говоря езиците им и да се науча да разбирам.

Искам да мога да говоря с Вас.

Искам Вие да говорите с мен.

Ще ми разкажете как се описва това да не виждаш други къщи и никой да не идва по пътя.

Искам да разбера как се пише за снега.

Искам да седя в краката Ви, за да се науча.

Събирам пари, за да пътувам.

Сега Ви изпращам ново хайку.

В него се разказва за една много възрастна жена, която вижда сини планини в далечината.

Когато е била млада, не ги е виждала.

Сега няма сили да отиде при тях.

Това е красиво хайку.

Моля Ви да се грижите за себе си.

Тамико

Dear Янсон сан,

Щяхте да заминавате на голямо, дълго пътуване, пътувате вече от шест месеца.

Предполагам, че сте се върнали.

Къде бяхте, моя Янсон сан, и какво научихте по време на пътуването си?

Може би сте взели със себе си своето кимоно.

То е с цветовете на есента, а тя е времето за пътуване.

Но Вие сте ми говорили толкова много за това, че времето не достига.

На мен времето ми се струва дълго, когато мисля за Вас.

Искам да остарея като Вас и да мисля само големи, умни мисли.

Писмата Ви пазя в много красива кутия на тайно място. Препрочитам ги по залез-слънце.

Тамико

Dear Янсон сан,

Веднъж, когато ми писахте, във Финландия беше лято, а Вие живеехте на самотния остров.

Казвали сте ми, че на Вашия остров много рядко се получава поща.

Значи получавате много писма от мен накуп?

Казвате, че Ви е приятно, когато лодките минават, без да спрат.

Но сега във Финландия започва зимата.

Вие сте написали книга за зимата, описали сте моята мечта.

Аз искам да напиша разказ, за да може всеки да разбере и да познае мечтата си.

На колко години трябва да си, за да напишеш разказ?

Но не мога да го напиша без Вас.

Всеки ден е ден на очакване.

Казвали сте, че сте много изморена.

Работите и има прекалено много хора.

Но аз искам да бъда човекът, който да Ви утешава и да брани самотата Ви.

Това е тъжно хайку за човек, чакал прекалено дълго любимата си.

Нали виждате как е завършило всичко!

Но не е много добре преведено.

Не се ли е подобрил английският ми?

Вечно Ваша Тамико

Обична Янсон сан, благодаря!

Да, така е, не е нужно да ставаш

достатъчно голям, просто започваш

да пишеш разказ, защото

трябва, за нещата, които знаеш и познаваш

или за тези, по които копнееш,

за мечтата си, непознатото. О,

обична Янсон сан. Че човек

не трябва да го е грижа за другите и какво те

мислят и разбират, защото докато

разказва, той е сам

с разказа и със себе си. Тогава

човек е сам по правилния начин. Точно

в момента знам всичко за това, какво е усещането да

обичаш някого, който е много далеч, и

трябва да побързам да го напиша,

преди да се приближи.

Отново изпращам хайку, в него се разказва за

малък поток, който се изпълва с радост напролет

и всички слушат и се радват.

Нямам време да го преведа. Чуйте

ме, Янсон сан, и ми пишете

кога да дойда. Събрах

пари и мисля, че ще получа

стипендия за пътуването. Кой месец

е най-подходящ и най-красив за срещата ни?

Тамико

Dear Янсон сан,

Благодаря за много мъдрото писмо.

Разбирам, че гората във Финландия е голяма и морето е голямо, но Вашата къща е съвсем мъничка.

Красива е мисълта, че човек трябва да се среща с писателя само в неговите книги.

През цялото време се уча.

Желая Ви крепко здраве и дълъг живот.

Ваша Тамико Ацуми

Моя Янсон сан,

Целия ден вали сняг.

Ще мога да пиша за снега.

Днес майка ми почина.

В Япония, когато станеш най-големият в семейството, не можеш да заминеш, а и не искаш.

Надявам се да ме разбирате.

Благодаря Ви.

Стихотворението е от Лан Шъйен, който е бил голям китайски поет в миналото.

Преведено е на Вашия език от Уан Дзън и Алф Хенриксон.

„Глухите вихри донасят гръмки гъши тревоги.

Студена и облачна сутрин. Снегът трупа преспи в здрача.

В своята бедност нямам какво да ти дам за сбогом,

освен планините сини, дето край тебе крачат.“

Тамико