Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- , 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Karel (2019)
Издание:
Заглавие: Приказки на северните народи
Преводач: Ангел Каралийчев; Вела Каралийчева
Език, от който е преведено: руски
Издател: Народна култура
Град на издателя: София
Година на издаване: 1956
Тип: приказки
Печатница: Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев
Редактор: Зорка Иванова
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Любомир Зидаров
Коректор: Евгения Кръстанова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5010
История
- — Добавяне
Майката пристигна от кладенеца с големите менци на рамо. Тя беше цялата измокрена. Вода шуртеше от дрехите й. Като окачи менците на полицата, простудената жена тръгна към огъня и рече:
— Деца, сторете ми мъничко място да се посгрея, защото съм капнала от умора и студ. Навън плющи страшен дъжд. Реката приижда. Пак ще дигне моста. Сторете ми мъничко място!
Четирите й деца се бяха наредили край накладения огън и се грееха с разголени крака и прострени напред зачервени ръце.
Първото се обърна и рече:
— Мамо, аз не мога да ти сторя място, защото обувката ми е пробита и си намокрих крака, като се връщах от училище. Трябва хубаво да се натопля.
Второто каза:
— На мене пък калпакът ми тече. Днес в училищната стая, като си удряхме калпаците в пода — моят се пукна. Докато се върна, намокри ми се главата. Пипни, ако не вярваш!
А четвъртото, най-малкото, викна високо:
— Който ходи по дъжда, нека сега мръзне като мокра кокошка!
Затоплените деца се засмяха високо и безгрижно, а простудената майка тъжно поклати глава. Без да каже нещо, тя влезе в пещника да им меси хляб. Докато месеше хляба в нощвите, мократа й риза залепна на гърба и зъбите й взеха да тракат. Късно през нощта майката запали пещта, метна хлябовете, почака, докато се опекат, извади ги с една лопата, нареди ги на полицата и хвърли отгоре им кожухчето си. Прибра се под юргана. Духна лампата. Децата й сладко спяха, налягали едно до друго, но тя не можа да притвори очи, защото главата й пламтеше. Залюля я люта треска. Три пъти става да гребе студена вода от менците и да си кваси челото.
На сутринта децата се пробудиха и скочиха. Откачиха менците и разляха всичката вода, докато се измият. Сетне си отчупиха по едно парче мек хляб, мушнаха го в торбите и заминаха за училище. При болната майка остана само най-малкото.
Търколи се денят. Майката не можа да се дигне. Устните й се напукаха от огън. След пладне трите деца се върнаха от училище. Блъснаха вратата.
— Ах, мамо, още лежиш, а пък нищичко не си ни сготвила! — укори я момиченцето.
— Мили деца — обади се с прималял глас майката, — много съм болна. Изгоряха ми устата от жажда. Тази сутрин вие сте разлели водата от менците до капка. По-скоро вземете стомната и тичайте на чешмата!
Тогава се обади първото:
— Нали ти казах, че обувката ми тече.
— Ти забрави, че калпакът ми е пукнат — добави второто.
— Мамо, колко си смешна — рече момиченцето, — мога ли да хукна по чешмите, когато имам домашно упражнение?
Очите на майката се напълниха със сълзи. Най-малкото, като видя, че майка му заплака, грабна стомната и се затече навън, ала се спъна на прага и счупи пръстения съд.
Всичките деца ахнаха, разшаваха се, отрязаха си още по една порязаница хляб и неусетно се измъкнаха навън да играят. Остана само най-малкото, защото нямаше обувки. То започна да пише с пръст човечета по запотеното стъкло на прозореца.
Болната майка се надигна. Погледна навън през отворената врата и рече:
— Дано се превърна на каквато и да е птичка! Дано ми пораснат криле, че да литна с тях и избягам от тези лоши деца! Аз за тях залъка от устата си давах, а те не рачиха да ми донесат капка водица.
И мигом стана чудо: изведнъж болната жена се превърна на птичка кукувица. Най-малкото, щом видя, че майка му е вече птичка и размахва крилете си, изскочи навън по чорапи и се развика:
— Братчета, сестро, тичайте по-скоро, защото мама стана птичка и се гласи да бяга от нас!
Тичешком се втурнаха децата, но когато стигнаха пред къщи, майката вече излиташе през отворената врата.
— Къде отиваш, мамо? — попитаха децата в един глас.
— Отивам си. Не ща да живея при вас. Вие сте лоши деца.
— Мамичко — запищяха и четирите, — върни се в къщи! Ей сега ще ти донесем вода!
— Късно е вече, дечица. Аз не съм човек — нали виждате, птичка съм. Не мога да се върна. Вода ще пия от бистрите ручеи и от планинските езера.
И тя полетя над земята.
Децата се втурнаха с писък след нея. Тя хвърчи над земята, а те тичат по земята.
Девет дни бягаха сиротните дечица подир кукувицата през нивите, през трънаците, по каменистите поляни. Падаха, ставаха. Нараниха си краката и ръцете. Гърлата им се продраха от викане. Нощем кукувицата кукаше уморена на някое дърво, а децата се сгушваха до дънера под дървото.
На десетия ден птицата размаха криле над една гъста гора и се загуби.
Децата се върнаха в родното си село, но къщата им се видя съвсем пуста, защото я нямаше майка им.
А кукувицата не рачи вече да свие гнездо и да отвъди челяд. До ден-днешен тя скита по света, кука самотна и снася яйцата си в чужди гнезда.