Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- , 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Karel (2019)
Издание:
Заглавие: Приказки на северните народи
Преводач: Ангел Каралийчев; Вела Каралийчева
Език, от който е преведено: руски
Издател: Народна култура
Град на издателя: София
Година на издаване: 1956
Тип: приказки
Печатница: Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев
Редактор: Зорка Иванова
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Любомир Зидаров
Коректор: Евгения Кръстанова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5010
История
- — Добавяне
Това се случило много отдавна. На едно място край морето живеели пет девойки, пет родни сестри. Те нямали съседи и нищо не знаели за хората. Сестрите мислели, че живеят сами на земята. Само най-голямата сестра-магесница знаела за хората, но мълчала, не искала да каже на по-малките.
Сестрите все ходели да събират разни треви и корени за ядене, а от брега донасяли морско зеле. Веднъж по-малките сестри казали на най-голямата — магесницата:
— Сестрице, ти си най-умна от нас. Не ни е лесно всеки ден да дирим храна. Няма ли да измислиш нещо, или да ни дадеш помощник?
Най-голямата сестра помислила, помислила, па рекла:
— Добре, дайте ми една дъска за обработване на кожи, две скребки[1], два калъпа за обуща, един каменен чук и два живи морски рака.
Най-малката се затекла на брега и донесла два живи рака. Другите сестри приготвили останалите неща. Седнала най-голямата в къта на полога[2] и захванала да прави човече. Главата направила от каменния чук, тялото — от дъската, върху която щавели кожите, ръцете — от калъпите за обуща, краката — от кривите скребки, а пръстите на ръцете — от живите раци. Като направила човечето, сложила го в ъгъла на полога и легнала да спи заедно със сестрите си.
Настъпило утрото. Събудили се девойките и се зачудили: в ъгъла на полога лежи едно човече и хърка. Захванали да будят човечето:
— Ей, помощнико, ставай да идеш на брега за зеле!
Дигнало се човечето и се запътило към брега. Там набрало морско зеле и се върнало у дома. Девойките се зарадвали на човечето, което влязло със зелето.
— Ей го нашия помощник, нашия Комиснапин!
Така нарекли девойките своя помощник.
Комиснапин захванал да носи всеки ден в къщи морско зеле, корени и треви. Девойките престанали да ходят на брега. Те вече си имали помощник.
Веднъж Комиснапин намерил изхвърлена от морето нерпа и я занесъл в шатрата. Девойките изяли месото и похвалили Комиснапина.
Комиснапин почнал да ходи все по-далеко и по-далеко от къщата. Веднъж, като заобикалял скалистия нос на брега, видял една яранга. Запътил се към нея. Влязъл в полога. Огледал се — няма хора. Още веднъж погледнал и видял в един съд варено еленово месо. Захванал да яде и изял половината елен. Другата половина на елена сложил в торба, метнал я на гърба си и тръгнал да я занесе на сестрите. Комиснапин взел от ярангата не само месото, но и големия зелен нож. Девойките видели отдалеко Комиснапина и едната от тях рекла:
— Гледайте, нашият Комиснапин иде и носи нещо голямо на гърба си!
Щом Комиснапин дошъл, девойките го запитали:
— Какво носиш в торбата?
Комиснапин отвърнал:
— Трайте си, не питайте, ами развързвайте и гледайте!
Девойките внесли торбата в полога и там я развързали:
— О, чудо, колко много и каква хубава храна!
На пода лежало тлъсто еленово месо. Девойките-сестрици запитали Комиснапина:
— Откъде е туй месо?
— Намерих го на брега!
— Ами откъде си взел този нож?
— От брега.
Девойките нарязали месото, наяли се до насита и заспали.
В туй време в ярангата зад скалистия нос се водел такъв разговор:
— Кой ли е взел нашето месо?
— Къде ли се е дянал големият нож?
В ярангата зад скалистия нос живеели петима братя. Те били ловци на диви елени и морски животни. Като се върнали от лов, момците видели, че месото е изядено, а ножът задигнат. Някой чужд човек е идвал в тяхното самотно жилище. На заранта младежите се събудили, закусили и преди да тръгнат на лов, сложили на видно място половин елен — варен и тлъст, за да проличи кражбата. Сетне всички отишли на лов.
В туй време девойките-сестрици се събудили и захванали да будят помощника:
— Е-е-ей! Комиснапине, ставай и върви на брега да ни потърсиш храна!
Комиснапин станал и се запътил към брега. Тръгнал по брега за ярангата зад скалистия нос. Стигнал и влязъл вътре. Гледа — на полицата варен див елен. Седнал и захванал да яде. Щом се наситил, сложил останалото месо в торбата и се запътил към къщи. Като стигнал, девойките го запитали:
— Комиснапине, откъде носиш месото?
— Намерих го на брега. Морето го е изхвърлило.
Само най-голямата сестра не вярвала, но мълчала.
Тя знаела, че дивите елени живеят в тундрата. Знаела, че зад скалистия нос живеят петима ловци.
Девойките пак нарязали месото, наяли се до насита и легнали да спят.
Ловците, като се върнали от лов, пак видели, че месото е изядено. Най-големият брат рекъл:
— Някой се е научил да идва при нас. Утре вие ще идете на лов, а пък аз ще остана да пазя жилището. Дано видя оня, който ни наказва всеки ден.
На заранта по-малките братя отишли на лов, а най-големият останал да пази ярангата.
Девойките също се събудили. Събудили и Комиснапина и го пратили да търси храна. Комиснапин тръгнал право към ярангата зад скалистия нос.
Най-големият брат погледнал от ярангата и видял: пристига едно човече с криви крака и с криви ръце. Ловецът се скрил при входа — мушнал се в храста, донесен за гориво. Комиснапин се приближил до ярангата и запял:
Нещо ме е страх, нещо ме е страх,
но защо — не знам, но защо — не знам!
Сетне пристъпил прага и влязъл вътре. Огледал се. В едно дървено блюдо видял месо. Захванал да яде. Най-големият ловец през това време седнал на прага и преградил пътя на Комиснапин. Комиснапин се огледал и видял човека, седнал до вратата. Скочил, изплашил се и завикал:
— Махай се, пусни ме да изляза!
Тогава стопанинът казал:
— Няма да се махна!
Комиснапин съвсем се изплашил, захванал да моли стопанина да го пусне да си иде у дома. Стопанинът запитал:
— Имаш ли сестра? Комиснапин отвърнал:
— Нямам сестра.
Стопанинът рекъл:
— Лъжеш ме ти мене, имаш сестра! Казвай истината или зле ще си изпатиш.
Комиснапин отговорил:
— Имам една сестра.
Стопанинът пак казал:
— Пак лъжеш, ти имаш две сестри!
Комиснапин рекъл:
— Не, само една.
Стопанинът казал:
— Казвай истината или ще те пребия.
Комиснапин извикал:
— О, не ме бутай, защото ще се разваля, имам две сестри!
Стопанинът рекъл:
— Ти имаш три сестри!
— Не, две сестри.
— Казвай истината или ще те довърша!
— Добре де, три сестри имам.
— Не, ти имаш четири сестри!
— Само три сестри.
— Пак ме лъжеш, имаш четири сестри. Казвай истината или ще те убия!
— Вярно, четири сестри имам.
Стопанинът казал:
— Казвай истината, нали имаш пет сестри. Ако ме излъжеш, ще те хвърля в морето!
Комиснапин рекъл:
— Да, имам пет сестри. Но повече нямам. Само пет сестри.
Стопанинът казал:
— Не ми трябват повече. Сега вземи туй месо и го носи на сестрите си.
Комиснапин взел месото и тръгнал по брега към къщи, а стопанинът се загледал след него.
Върнали се по-малките братя от лов и запитали най-големия:
— Видя ли крадеца?
— Видях го. Той е едно човече с криви крака, но има пет сестри. За тях ни краде месото. Утре ние всички ще идем при сестрите.
Комиснапин пристигнал с месото. Като влязъл в ярангата, девойките го запитали:
— Откъде донесе пак толкова месо? Да не би някъде наблизо да живеят хора?
— Никого не съм виждал.
Девойките сварили месото, хапнали и легнали да спят. На заранта се събудили и захванали да будят Комиснапин, за да иде за зеле, но той не им отвръщал.
Най-голямата сестра — магесницата, излязла от ярангата и що да види: приближават се петима момци, петима ловци с лъкове и стрели. Върнала се и извикала на сестрите си:
— Хора дойдоха, момци дойдоха!
Изплашили се девойките и закрили очите си с ръце, а ловците през това време влезли в ярангата и се наредили. Девойките-сестри свалили ръце от очите си и видели петима млади, хубави и силни момци. Тогава най-големият брат рекъл:
— Ловците дойдоха да ви помолят да им станете жени. С нашите лъкове и стрели ние бием диви елени, с нашите копия и харпуни[3] бием морски животни. Вие и вашите деца ще бъдете нахранени. А еленовите кожи ще ви служат за облекло.
Най-голямата сестра рекла:
— Аз исках да кажа на сестрите си, че освен нас има и други хора. Но щом сте дошли, нека бъде, както искате. Аз и сестрите ми сме съгласни да станем стопанки на ярангата ви.
Девойките се много зарадвали. Всички захванали да се готвят да пренесат заедно с ловците жилището си на ново място.
А там, където лежал Комиснапин, останала само една купчина домашни потреби: дъска, две скребки, един каменен чук, два калъпа и два рака.
Младежите направили обща сватба и заживели задружно.