Гарванът и човекът (Ескимоска приказка)

Живеел в едно село самотен човек. Той си нямал нито майка, нито баща, нито жена, нито деца.

Отишъл веднъж самотният човек в тундрата. Както вървял, видял напреде си, върху една мъничка височинка, растение, което можело да се яде. То било голямо колкото тюленова кожа. Опитал се човекът да изтръгне растението от земята, но не успял. Още веднъж напрегнал сили, но пак не успял. Тогава съблякъл горната си дреха, уловил растението и го дръпнал с всичка сила. Растението заскърцало, запращяло, но излязло от земята. А човекът се уморил. Решил да си почине. Легнал върху мъха и скоро заспал. Спал, каквото спал, по едно време се събудил и чул гарваново грачене:

— Га, га, га, га, га!

Лекичко отворил очи и видял: седят до него орляк гарвани и разговарят с човешки глас. Един от тях рекъл:

— Хайде да го изядем! Всеки ден не се намира такова нещо!

Друг добавил:

— Да почакаме малко, додето пристигне нашият водач.

И ето че подир малко долетял още един гарван и кацнал право върху гърдите на човека. Човекът пак отворил лекичко очи и видял, че гарванът е малък, но той бил водачът на орляка. Най-напред този гарван клъвнал ръката на човека. Човекът едва изтърпял болката, но не дръпнал ръката си. Решил да почака, за да види какво ще стане. Сетне гарванът клъвнал човека по крака. И този път човекът не дръпнал крака си. След това малкият гарван казал:

— Аз ще клъвна само очите, а вие изкълвете всичко останало.

И гарванът подскочил към главата на човека, но щом посегнал да му клъвне едното око, човекът бързо го хванал за крака и се надигнал. Останалите гарвани се разлетели на разни страни. Човекът казал:

— Ти искаше да ми изкълвеш очите. Затова ще те убия.

Гарванът отвърнал:

— Не ме убивай, аз съм мъдър гарван и мога да те направя шаман.

Човекът поклатил глава:

— Аз не искам да бъда хитрец.

Тогава гарванът казал:

— Ще те направя богат!

Човекът отвърнал:

— Не искам да бъда лъжец!

Гарванът рекъл:

— Ще ти подаря едно дървено блюдо. То ще ти донесе, каквото пожелаеш!

— Виж, тая работа ми харесва. Ще мога да помагам на бедните ловци.

Гарванът почнал да грачи:

— Ей, блюдо, къде си?

Мигом пред човека се търкулнало едно ново дървено блюдо. Човекът запитал гарвана:

— Какво ще правя с това блюдо? Гарванът отвърнал:

— Ти му кажи: „Блюдо, блюдо, искам това и това!“ Всичко, което пожелаеш, ще се яви пред тебе върху блюдото. А сега ме пусни!

Човекът казал:

— По-напред трябва да опитам блюдото, че сетне ще те пусна.

Той взел блюдото, издигнал го нагоре върху дланта си и казал: „Блюдо, блюдо, искам моржово месо!“

Изведнъж блюдото натежало, човекът не можал да го удържи и го оставил на земята. Пред него върху блюдото имало голям къс моржово месо. Тогава човекът пуснал гарвана, а блюдото останало да му служи. Когато в морето нямало животни, човекът искал месо от блюдото и не оставял гладни бедните хора.