Тигърът и човекът (Удегейска приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Karel (2019)

Издание:

Заглавие: Приказки на северните народи

Преводач: Ангел Каралийчев; Вела Каралийчева

Език, от който е преведено: руски

Издател: Народна култура

Град на издателя: София

Година на издаване: 1956

Тип: приказки

Печатница: Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев

Редактор: Зорка Иванова

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Любомир Зидаров

Коректор: Евгения Кръстанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5010

История

  1. — Добавяне

Тигърът и човекът

Някога в тайгата живеел един тигър. Той си мислел: „Никой в света не е по-силен от мене. Аз съм най-силният.“ И той вървял, плашел животните и всички наоколо се боели от него.

Веднъж тигърът хванал плячка, наял се и легнал под едно дърво да си почине. Както лежал, чул, че някой го вика. Вдигнал очи нагоре и видял, че на клончето е кацнала птицата Куа. Тя му рекла:

— Ти наистина ли мислиш, че си най-силен? Има и по-силни от тебе!

Тигърът веднага скочил на крака:

— Кой е по-силен от мене? Казвай!

Птицата отвърнала:

— Човекът с по-силен от тебе, тъй да знаеш!

Щом изрекла тия думи, тя отлетяла.

Тигърът, който никога не бил виждал човека, поискал да го види. Тръгнал да го дири. Вървял, вървял и срещнал един лос.

— Ти ли си човекът? — запитал тигърът.

— Не — рекъл лосът. — Човекът е съвсем друг. Защо го търсиш?

Тигърът рекъл:

— Искам да го погледам малко…

Лосът му казал:

— Напразно искаш да го погледаш. Човекът е по-силен от тебе, той може да те убие.

Тигърът захванал да се смее. Продължил своя път и срещнал един елен.

— Ти да не си човекът? — пак запитал той.

— Не, аз съм елен. Защо търсиш човека? Той е по-силен от тебе…

Тигърът не повярвал и продължил своя път. Вървял, що вървял, гледа — някой стои на два крака и сече дърва. Тигърът се потулил и захванал да го разглежда. Сетне дебнешком се приближил. Човекът забелязал тигъра и го запитал:

— Какво искаш?

Тигърът отвърнал:

— Искам да погледам човека.

— Не си го добре замислил! — рекъл човекът. — Нима не знаеш, че той е по-силен от тебе? Опасно е да се гледа.

Тигърът пак не повярвал. Тогава човекът рекъл:

— Добре. Аз ще ти помогна. Само че трябва да те вържа за дървото. Тогава ще видиш човека.

Речено — сторено. Вързал човекът тигъра за дървото, взел пушката си и го гръмнал право в окото. Тигърът почнал да реве и да се моли:

— Пусни ме. Сега виждам, че ти си човекът и че си по-силен от мене.

Човекът го пуснал и рекъл:

— Тичай сега в тайгата. Бягай по-далеко и гледай да не се мяркаш пред очите ми.

Оттогава всичките животни се боят от човека.

Край