Разменили жилищата си (Чукотска приказка)

Веднъж кафявата мечка стояла на хълма. В туй време лалугерът пиел вода от реката. Той видял мечката и я повикал:

— Ей, Бабо Мецо, я ела тук!

Мечката се приближила. Лалугерът рекъл:

— Имам да ти кажа нещо важно.

Мечката запитала:

— Какво е то? Лалугерът отвърнал:

— Намислил съм да си разменим жилищата. Съгласна ли си?

Мечката си помислила малко и рекла:

— Може. Да ги разменим. Ами къде е твоето жилище?

Лалугерът отвърнал:

— Ей го там, на хълма. А твоето жилище къде се намира?

Мечката казала:

— Ей там, на височината.

— И тъй, аз ще ида в твоето жилище — рекъл лалугерът, — а ти вземи моето.

Тръгнали на разни страни. Мечката поела към дупката на лалугера, а лалугерът — към мечата бърлога.

Като стигнал до бърлогата на мечката, лалугерът влязъл вътре. Огледал хубаво бърлогата и си рекъл:

— Ей, че широко жилище си намерих! Добре ще си живея в него!

Но мечката не можела да се вмъкне в дупката на лалугера. И тъй се въртяла, и инак — не може! Решила най-сетне да иде при лалугера.

Той като я видял, викнал отдалече:

— Защо идеш? Какво искаш от мене?

Мечката отвърнала:

— Не можах да вляза в жилището ти. Много е тясно за мене.

Тогава лалугерът рекъл:

— Лъжеш, Бабо Мецо. Ами аз как влизах?

— Ох, дори носа си не мога да навра! — рекла мечката.

— Я да премерим твоя нос и моето тяло! — предложил лалугерът.

И се изтегнал върху носа на мечката.

— Чудно нещо — рекъл той. — Нима съм толкова малък? Дори съм по-малък от носа ти. Какво значи това? Толкова ли съм малък!

И добавил:

— Не трябва да си разменяме жилищата, защото ти няма къде да живееш. Прощавай, аз си отивам у дома.

А мечката казала:

— Добре ще направиш, иди си!