Приказка за лисицата (Нганасанска приказка)

Веднъж лисицата, както си вървяла през тундрата, видяла едно парче вкаменено дърво, което стърчало над земята. Захапала го със зъби, дръпнала го и го измъкнала. Върху дървото останали следи от зъбите й. Лисицата взела дървото, повикала всичките животни и като им показала следите от зъбите, рекла:

— Виждате ли? Това е писмо. Получих го от руския цар. Той заповядва всички да се състезаваме. Който има по-слаб глас от моя, него ще изям.

Отворили гърла всичките животни — едно реве, друго пищи. И какво излязло? Гласовете на хермелина, северната лисица, мишката и другите дребни животни били слаби, а мечката, вълкът и лисицата имали силни гласове. Лисицата изяла ония, дето имали слаби гласове, а на мечката и вълка казала:

— Хайде да се побратимим!

И тръгнали заедно. Привечер стигнали до една стръмна урва и се приготвили да спят. Лисицата рекла:

— Вие спите дълбоко, може да паднете долу. Затуй аз ще легна накрай урвата, до мене ще легне вълкът, а до него — мечката. Само да не ме блъснете през нощта! Като кажа: „Отместете се!“ — вие се отместете!

Настанили се. Щом вълкът и мечката заспали дълбоко, лисицата се промъкнала и легнала помежду им. Сетне казала на вълка:

— Я се поотмести! Още малко и ще ме блъснеш.

Както бил сънен, вълкът, без да му мисли много, се обърнал на другата страна, паднал в урвата и се пребил.

Лисицата събудила мечката, двете се спуснали долу и до пресищане се наяли с вълче месо.

Свечерило се. Лисицата и мечката легнали да спят. Лисицата легнала накрай урвата, а мечката — до нея. През нощта, щом мечката заспала дълбоко, лисицата минала от другата й страна и й рекла:

— Я се поотмести малко, инак ще падна.

Мечката се поотместила, паднала в урвата и се пребила. Лисицата се наяла до пресищане с мечешко месо и си отишла.