Бухалката (Нанайска приказка)

Близко ли било, далеко ли — не знам къде, но там живеел един старец.

Всичкото богатство на стареца било — едно сито, плетено от лико, един сребърен черпак и дървена бухалка. Повече нищо нямал.

И така си живеел.

Чул той веднъж, че в съседния стан богатият шаман^[1] прави помен.

Старецът тръгнал за помена и си взел ситото.

А ситото не било просто. Сложиш ли в него пясък или ако щеш сняг и го тръснеш — отдолу ще се посипе всякаква храна.

Отишъл старецът при шамана, оставил ситото на рибята сушилня и влязъл в къщата.

Слугите на шамана почнали да гощават стареца с червена водка. Седи старецът и пие.

А додето той седял в къщата и пиел водка, шаманът излязъл на двора и гледа — на сушилнята виси плетено сито.

Шаманът взел ситото и почнал да го тръска. А от ситото мигом се посипали кравайчета, мекици, банички…

„Я гледай — помислил си шаманът — какво хубаво сито!“

Взел ситото и го скрил.

По едно време старецът се наканил да си ходи. Приближил се до сушилнята, погледнал — ситото го няма. Търсил го, търсил — никъде го няма. Разсърдил се старецът, но нямало що да стори. Отишъл си у дома без сито.

На другия ден повикали стареца при шамана. Този път той си взел сребърния черпак.

Но и черпакът на стареца не бил прост. Щом го наведеш — мигом от него потича вино.

Отишъл старецът при шамана, окачил черпака на сушилнята и влязъл в къщата.

Седнал и пак започнал да пие червена водка. А додето пиел водка, шаманът излязъл на двора и видял, че на рибята сушилня виси сребърен черпак. Взел той черпака, наклонил го — и от черпака потекло вино. Колкото и да излива, колкото и да пие — виното не се свършва.

Шаманът си помислил: „Ще открадна и черпака.“

И го откраднал.

Излязъл старецът и погледнал, но черпакът му го нямало.

Потърсил го, потърсил и си отишъл у дома.

На третия ден старецът пак се наканил да иде при шамана. Влязъл в килера си, поогледал се, но освен бухалката — нищо не останало.

А бухалката му, макар и дървена, също не била проста.

Взел той бухалката, метнал я на гръб и тръгнал на път.

Пак влязъл при шамана в къщата, а бухалката окачил на сушилнята.

В къщата на шамана имало и други гости.

Щом старецът седнал с гостите и почнал да пие червена водка, изведнъж всички чули — на двора тупане, вик, шум.

Изскочили всички от къщата и що да видят — бухалката сама буха шамана. Шаманът крещи:

— О-ле-ле, не ме убивай!

Но бухалката скачала по гърба му — бухала крадеца. Шаманът пак се развикал:

— О-ле-ле, не ме убивай! Ще върна ситото…

— Не — рекъл старецът, — аз имах и черпак.

Изтичал шаманът у дома си, донесъл ситото и черпака и ги върнал на стареца.

Тогава старецът казал на бухалката:

— Хайде, престани! Остави този крадец! Стига му толкова!

Прибрал си той плетеното сито, сребърния черпак и дървената бухалка и си отишъл у дома.

Оттогава насетне си седял в къщи. Не ходел вече при шамана.

Така си живеел старецът. Близко ли, далеко ли живеел — не знам.