Как гарванът и совата се нашарили един друг (Ескимоска приказка)

Това се случило отдавна. Гарванът и совата живеели заедно. Живеели в дружба и съгласие. Заедно намирали храна, всичко делели поравно и не знаели що е нужда.

Гарванът бил бял. И совата — бяла. Живели те дълго, остарели и побелели още повече — станали по-бели от снега.

Веднъж совата рекла на гарвана:

— Остаряхме ние с тебе, а хубост не видяхме. Всички птици си имат шарени премени — червени, черни и сиви, а ние бием на очи само през късото лято.

— Вярно — казал гарванът, — никой не ни вижда, когато сме кацнали на снега.

— Хайде един друг да се украсим — предложила совата. — Първо ти мене, а сетне — аз тебе.

Гарванът се съгласил. Взел чер маслен катран от кандилото, отскубнал от опашката си перо вместо четка и помолил совата да се приготви. Совата кацнала на един камък и гарванът захванал внимателно да я шари. Обикалял около камъка и рисувал върху всяко перце хубави черни петънца. Гарванът шарел совата и си мислел: „Ще се постарая да я направя хубавица. Като види работата ми и тя ще ме направи хубавец.“ Гарванът дълго се трудил.

Омръзнало на совата да седи и си помислила: „Измъчи ме тоя гарван. Като дойде неговият ред, аз мигом ще го нашаря.“

Най-сетне гарванът нашарил совата и рекъл:

— Виж колко хубава те направих! Сега като се поизсушиш на вятъра, ще нашариш и мене!

Совата се съгласила. Поизсушила се на вятъра и помолила гарвана да се приготви. Гарванът кацнал на камъка, а совата рекла:

— Не, кацни до камъка. Аз по друг начин ще те шаря. Затвори си очите и ще ги отвориш, когато ти кажа.

Гарванът кацнал до камъка, приготвил се и зажумял.

А совата през това време взела кандилото с черния маслен катран, покачила се на камъка и обляла гарвана от главата до опашката. Гарванът мигом почернял.

— Сега — рекла тя — се поизсуши на вятъра, сетне си отвори очите и се погледни. Макар че те нашарих бързо, сега и зиме, и лете всеки ще те забележи.

Гарванът се поизсушил на вятъра, отворил си очите и се развикал:

— Какво си направила?! Ти си ме начернила. Сега всяко зайче, всяка мишка ще ме виждат отдалеко. Как ще си намирам храна? Ти си ме направила забележим!

Совата отвърнала:

— Нали сам искаше да станеш хубавец!

Гарванът съвсем се разсърдил:

— Аз толкова се трудих да те нашаря! Ти сега си хубавица. А пък мене си направила чер. И чедата ми ще бъдат черни. Махай се оттука, сово, махай се!

Совата се изплашила. Отлетяла далеко от гарвана.

Оттогава гарванът станал чер, а совата — шарена. И совата гледа да не се среща с гарвана — бои се от него.