Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- , 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Karel (2019)
Издание:
Заглавие: Приказки на северните народи
Преводач: Ангел Каралийчев; Вела Каралийчева
Език, от който е преведено: руски
Издател: Народна култура
Град на издателя: София
Година на издаване: 1956
Тип: приказки
Печатница: Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев
Редактор: Зорка Иванова
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Любомир Зидаров
Коректор: Евгения Кръстанова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5010
История
- — Добавяне
На едно дърво седяла птичка. А в гнездото й имало четири птиченца. Изведнъж под дървото дотърчала лисицата, видяла птичката и рекла:
— Дай ми едно от твоите птичета — искам да ям.
— Не си давам птичетата! Търси на друго място.
— Ако не ми дадеш — рекла лисицата, — ще отсека дървото ти. Виждаш ли, аз имам сабя в кожена ножница. — Лисицата вдигнала опашката си и взела да я размахва, сякаш иска да отсече дървото. Птичката се изплашила и заплакала:
— Не ми сечи, Лисо, дървото, ще ти дам едно от птиченцата.
Тя изхвърлила от гнездото едно птиче, а Лиса това и чакала. Грабнала птичето и го отнесла в гората.
Заплакала птичката. Мъчно й било за птичето. Долетял гарванът и запитал:
— Защо плачеш, птичко? Какво си се натъжила?
— Как да не плача? — рекла птичката. — Лиса изяде едното ми птиче.
Зачудил се гарванът:
— Как е могла Лиса да ти изяде едното птиче? Нали гнездото ти е високо на дървото!
— Аз сама й го хвърлих, защото искаше да отсече дървото — тя има остра сабя в кожена ножница.
— Глупава птичка си ти — рекъл гарванът, — то не е сабя, ами опашка. Друг път, като дойде лисицата, не й давай птиче, нека сече, нищо няма да направи!
На другия ден Лиса пак пристигнала и отново се замолила:
— Я ми дай още едно птиче, защото изгладнях.
— Не — рекла птичката, — няма да ти дам никакво птиче!
Разсърдила се Лиса:
— Тогава ще сека дървото!
И захванала да удря дървото с опашката си. Удряла, удряла — пух се дигнал от опашката й наоколо, а дървото не помръднало. Лисицата седнала да си почине и запитала:
— Кой те научи да не ме слушаш? Не те ли научи гарванът?
— Не — отвърнала птичката, — аз сама се досетих. Нали си имам свой ум.
— С твоя ум ти нямаше да се досетиш, тук гарванът ти е помогнал; ще го науча аз него, дето се бърка в моите работи!
Лисицата хукнала да дири гарвана. Много дни тичала. И ето че стигнала до една голяма река. На брега имало няколко чума[1]. Лисицата решила да докопа нещо от хората. Изровила трап, легнала в него с корема нагоре и си изкарала навън езика. Червеният й език се виждал отдалеко.
Както лежала лисицата, изведнъж видяла — гарванът лети. А гарванът забелязал червения език на лисицата и си помислил:
— Охо, ето вечеря за мене!
Спуснал се към лисицата и стръвно клъвнал с клюна си езика й, но лисицата го сграбила за главата и се засмяла:
— Аха, нали ти учиш птичката на ум и разум, сега пък аз ще те науча!
Гарванът се изплашил и взел да се моли на лисицата:
— Не ме убивай така. Кой ще те похвали, ако ме убиеш тъй лесно? По-добре ме изнеси на скалата, сложи ме над пропастта, затечи се и ме блъсни долу.
„Наистина — помислила си лисицата, — тъй трябва да го науча аз него, нека падне и си строши костите.“
Лисицата изнесла гарвана накрай скалата и се засилила, за да го блъсне. Но гарванът размахал криле и полетял. Лисицата не могла да се задържи на стръмното, паднала долу и насмалко щяла да си счупи крака. Оттогава тя престанала да се мери с гарвана по хитрини.