Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Набиране
Мартин Митов
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Nous sommes garrotès! Plus de nations soeurs!

Et je prèdis l’abime a nos en vahisseurs!

V. Hugo («L’année terible»)

Вярвам. Вярвам в нещо в небесата,

вярвам в истината и в доброто,

черен е триумфа на лъжата,

низка е победата на злото.

 

Вярвам. Вярвам, родино, и в тебе:

не е този — друг е твоят жребий,

дни по-други готви ти съдбата,

вярвам в нещо в небесата.

 

Разум висши или висша воля

то е — но то види, милва, блъска,

рано-късно своя лик оголя

и зари ил мълний страшни пръска.

 

Каина на съд ужасен вика,

Юда — на върбата го увисва

и троши ръката, що подписва

смъртен приговор над мъченика.

 

Има бог правдив. Той дига, сваля.

Бди над слабий, силния струпаля…

И ти, Майко, героиньо мила,

вярвай в себе — вярата е сила!

 

Подигни главата! Не унивай,

твоята звезда високо свети,

тя ще свети и през вековете,

знамето в душата си не свивай!

 

Имаш в що да вярваш: в твойта младост,

в твойто здраве — на живота радост,

в твойте мишци, труд, полети смели,

в силите духовни, в теб назрели;

 

имаш нещо по-велико: Твойто

право! Правото, мощ несломима,

херувима с огнен меч, чрез който

в бой и с ада си непобедима!

Край