Иван Вазов
Здраствуйте, братушки!

— Мамо, мамо, я ги виж!

— Що е? — Идат, погледни ги.

С пушки, с саби… — Що стоиш?

Скоро, чедо, поздрави ги!

Тях ги бог прати насам,

да помагат, чедо, нам. —

И детето дава крушки

на солдатите без страх

        и крещи на тях:

здравствуйте, братушки!

 

Генералът кат орел

ескадроните повежда,

а орачът се запрел

и омаян ги изглежда:

чини му се, че е сън…

Изведнъж с туптенье, с звън

приближават кат вихрушки.

Той си шапката свали

        и ги поздрави:

здравствуйте, братушки!

 

Шипка! Шипка! Гръм се чуй.

Гурко мина планините!

Радост, чудо беше туй!

И на Тракия момите

срещат храбрите борци

и покриват със венци

техни глави, коне, пушки…

И кат стискат им ръце,

        викат от сърце:

здравствуйте, братушки!

 

Как са горди тез момци!

Един казак варди, гони

хиляди злодей, крадци —

цели турски легиони.

И народа с лик засмен,

като гледа вече в плен

тия полкове хайдушки,

на казаците добри

        тъй благодари:

здравствуйте, братушки!

 

Русе, 1878