Олег Айранов
Две думи

Благодаря на всичките познати и непознати, които със спомените си подхраниха тези разкази, най-вече на Bashon. Неговата памет се оказа сравнима с държавния архив, а любовта му към детайлите — с тази на филмов режисьор. Принос имат и Мими от Лозенец, Трендафил и Natural от all.bg, които четейки първите разкази се сетиха за някои свои преживявания.

Благодаря и на Fleur Interdite, Пипи^, Gogo73, Lus и Иванка Павлова за помощта им при борбата ми с езиковите и правописните препятствия, защото аз съм си малко скаран със запетайките.

Благодарност дължа и на доц. Александър Томов от НБУ и на Иван Ибришимов от в. „Българска армия“, че си направиха труда да прочетат писаниците на един непрофесионалист и влязоха в ролята на литературни критици.

Баща ми, изкарал пет години от живота си в армията, не е вече между нас. Жалко, че не мога да чуя неговото мнение, то като че ли ми липсва най-много.