Илка Бирова
Пътят

Много обичам да пътувам: в красивата ни страна, по света, в спомените, навътре в себе си. Така се чувствам жива и богата. Това, което си видял, преживял и научил, е истинското богатство. Него никой не може да ти вземе. Пътуването поддържа духа млад. Днес можеш виртуално да обикаляш света по няколко пъти на ден и това е огромно постижение. Но няма нищо по-хубаво от истинското пътуване. Изпитвам сладка тръпка при срещата с нови места и хора или с нещо ново в мен самата, за което преди не съм знаела.

Бернщайн е казал, че целта е нищо, а движението към нея е всичко. Но нали целта е тази, която дава смисъл на пътя ни? Макар че понякога едно кратко „безцелно“ пътуване е чудесен начин да се заредим с нови сили за дългото пътуване към желаните цели.

Пътят може да бъде еднопосочен или двупосочен, прав или със завои, лек или труден. Обикновено е равен, изкачва се или се спуска. Добре е, когато вървим по равно и имаме време да се наслаждаваме на всичко около нас. Трудно е, когато вървим нагоре. Трябва много да искаме да стигнем върха, щом сме тръгнали към него. Прекрасно е, ако има с кого да споделим пътя нагоре, но много често по него сме сами и не ни е лесно. По равното и особено по нанадолнището е по-леко и тогава се намират повече спътници. Важно е да си изберем с кого да вървим.

Всеки има определено време, за да измине своя път към другите и към себе си. Вярвам, че той в голяма степен ни е посочен отгоре. Но от волята ни много зависи какво ще оставим по него и как ще го извървим до края. Макар че, всъщност, пътят е безкраен.

От сърце пожелавам на всички да намерим верния път, да не попадаме в задънени улици и да бъдем редовни водачи и пътници!

На добър път към другите и към себе си!