Илка Бирова
Културно обслужване

България е много красива страна — истински магнит за туристите, наши и чужди. И макар че много неща се правят, строят се модерни обекти, екопътеки, хотели и ресторанти, все още ни куца обслужването. Всеки от нас е бил потърпевш от това. Влизаш в някой туристически обект, искаш да получиш удоволствие и да си оставиш парите там. В много случаи те посрещат безмълвно с израз, който казва: Какво пък сега искат тия досадници? Или процеждат през зъби: Добър ден! Какво обичате? С интонация, която говори: Ако не си изпразниш портмонето при нас, по-добре се разкарай!

Има още много да се учим как да служим на ближните си. Може би това е остатък от предишната система, в която всички трябваше да бъдем „равни“ и се заклеймяваше експлоатацията на човека от човека? Но нали в развитите страни тя от столетия е строго регламентирана и с нея хората живеят много добре: и обслужващи, и обслужвани? Особено в сферата на туризма. Там човек дава парите си, за да получи удобно и културно обслужване и да се зареди с енергия. А не да чака с часове в някой ресторант, за да му донесат вкиснали картофи. Или да се мъчи да почива в хотел, където в разгара на сезона тече ремонт и работят багери. Мерси за такава почивка! По-добре си почивам вкъщи.

Всеки е срещал примери за културно обслужване в чужбина. Сещам се за един действителен случай, който ми разказа моя позната. Тя отишла на сватбено пътешествие в Италия с мъжа си, американец по народност. Посетили ресторант, където яли вкусни специалитети и дошло време да плащат. Младоженецът решил да блесне с малкото научени италиански думи и поискал сметката така: Канто, плийз! Сервитьорът бил изненадан от тези думи, но в следващия момент изпънал ръце по шевовете на панталоните си и запял прочутата канцонета: „О соле мио!“ Младата жена казала на мъжа си, че е сбъркал думата и той бързо се поправил: вместо конто (плащам) е казал канто (пей!) Но въпреки това, италианският сервитьор не се поколебал да изпълни волята на клиента си. Защото тя е над всичко. Това е то, културното обслужване!

А ние има още много фурни хляб да изядем, докато стигнем такова ниво. Та ако трябва, да можем на челна стойка да изпеем „Седнало е Джоре“. Но все пак има надежда, щом сме известни по цял свят с нашите музикални и спортни таланти.