Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Издание:

Автор: Илка Бирова

Заглавие: Камъчета от една мозайка

Издание: първо

Издател: „Симолини 94“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: „Симолини 94“, София

Редактор: Илияна Каракочева

Художник: Татяна Карамалакова

ISBN: 978-619-7265-35-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9223

История

  1. — Добавяне

От баба ми съм запомнила някои житейски правила. Тя ми казваше да внимавам с кого имам вземане-даване и да си отварям очите сама. Защото ако хората ми ги отворят, може и да ми ги извадят. Това звучи сурово, но е самата истина. Помислих си какво можеш да вземеш и да дадеш на някого. Можеш да вземеш, но не можеш да дадеш нещо насила. То просто ще бъде изхвърлено.

Колкото до мен, случвало се е да ми вземат неща без мое знание и желание. Крали са ми пари и документи, лъгали са ме за едно или друго. Но в такива моменти, за да ми мине ядът по-бързо, си казвам, че тези пари са били по-нужни на някой друг, отколкото на мен. Или че човекът, който е използвал труда ми, без да си плати или без да ме цитира, всъщност високо ме цени, макар че не си го признава.

Преди време в Италия двете с дъщеря ми бяхме излъгани от една жена, предложила услуга в сайт за споделено пътуване. Договорихме се за определен ден и час, когато трябваше да пътуваме заедно. Когато на другия ден се обадихме, че сме пристигнали с багажа на уговореното място, тя каза, че отменя идването си. Ако наистина имаше причина, можеше да ни я съобщи предишния ден. Бяхме много разочаровани от липсата на отговорност. Но всъщност тази некоректна жена ни направи услуга, за която съм й благодарна. Продължихме пътуването си с влак и успяхме да разгледаме красивите градове Прато, Болоня, Модена и Парма. Така че всяко зло е за добро. Има почтени и непочтени хора навсякъде и наистина е важно с кого си имаш вземане-даване.

А колкото до даването, то зависи от самия човек и от неговото разбиране за живота. Щедростта е най-вече състояние на духа и по-малко е въпрос на пълен портфейл. Най-много даваме на близките и приятелите си, защото и те ни дават най-много. На непознати трябва да даваме с мярка. Наскоро исках да дам парче сладкиш на един измършавял просяк, но той сърдито отказа и поиска само пари. Разбрах, че на никого не може да дадеш нещо насила, ако той няма нужда от него или не е готов да го приеме. Няма значение дали става въпрос за храна, пари или съвет. Въпреки това обичам да давам и това ми доставя удоволствие.

Често се сещам за една източна мъдрост: Наше е само онова, което сме дали на другите. С годините усещам как моето имане става все по-голямо.

Край