Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Илка Бирова
Заглавие: Камъчета от една мозайка
Издание: първо
Издател: „Симолини 94“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: сборник
Националност: българска
Печатница: „Симолини 94“, София
Редактор: Илияна Каракочева
Художник: Татяна Карамалакова
ISBN: 978-619-7265-35-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9223
История
- — Добавяне
От баба ми съм запомнила някои житейски правила. Тя ми казваше да внимавам с кого имам вземане-даване и да си отварям очите сама. Защото ако хората ми ги отворят, може и да ми ги извадят. Това звучи сурово, но е самата истина. Помислих си какво можеш да вземеш и да дадеш на някого. Можеш да вземеш, но не можеш да дадеш нещо насила. То просто ще бъде изхвърлено.
Колкото до мен, случвало се е да ми вземат неща без мое знание и желание. Крали са ми пари и документи, лъгали са ме за едно или друго. Но в такива моменти, за да ми мине ядът по-бързо, си казвам, че тези пари са били по-нужни на някой друг, отколкото на мен. Или че човекът, който е използвал труда ми, без да си плати или без да ме цитира, всъщност високо ме цени, макар че не си го признава.
Преди време в Италия двете с дъщеря ми бяхме излъгани от една жена, предложила услуга в сайт за споделено пътуване. Договорихме се за определен ден и час, когато трябваше да пътуваме заедно. Когато на другия ден се обадихме, че сме пристигнали с багажа на уговореното място, тя каза, че отменя идването си. Ако наистина имаше причина, можеше да ни я съобщи предишния ден. Бяхме много разочаровани от липсата на отговорност. Но всъщност тази некоректна жена ни направи услуга, за която съм й благодарна. Продължихме пътуването си с влак и успяхме да разгледаме красивите градове Прато, Болоня, Модена и Парма. Така че всяко зло е за добро. Има почтени и непочтени хора навсякъде и наистина е важно с кого си имаш вземане-даване.
А колкото до даването, то зависи от самия човек и от неговото разбиране за живота. Щедростта е най-вече състояние на духа и по-малко е въпрос на пълен портфейл. Най-много даваме на близките и приятелите си, защото и те ни дават най-много. На непознати трябва да даваме с мярка. Наскоро исках да дам парче сладкиш на един измършавял просяк, но той сърдито отказа и поиска само пари. Разбрах, че на никого не може да дадеш нещо насила, ако той няма нужда от него или не е готов да го приеме. Няма значение дали става въпрос за храна, пари или съвет. Въпреки това обичам да давам и това ми доставя удоволствие.
Често се сещам за една източна мъдрост: Наше е само онова, което сме дали на другите. С годините усещам как моето имане става все по-голямо.