Илка Бирова
Нова година

Новата година пак идва. Уж е нова, а идва като старата и като другите преди нея — само дето се сменят цифрите. Не знам защо всяка година се представя за нова, след като възрастта й нараства солидно с времето. Прилича на суетна дама на неопределена възраст, която кара всички в началото да й правят комплименти — че е честита, щастлива, спорна, плодородна, благословена. Харесват ми думите на един зевзек, с които искам да се пошегувам с Новата година: Досега било каквото било. От сега нататък — пак същото. И все пак е много приятно, че по това време градът става по-нагласен и по-осветен. Хората се радват на коледните базари и намаления, купуват като луди, все едно че идва краят на света. И аз обичам празничното оживление, но напоследък ми се иска да се отърва от купуването на ненужни неща. Преди време купувах по нещо за всички близки и приятели. Но понеже те, за радост, никак не са малко, не издържах на тази практика. Сега правя подаръци само на децата край мен. Защото знам, че те ги очакват най-много и се радват истински.

За нас, възрастните, най-големият подарък е, когато сме заедно с любимите ни хора. Когато е пълна и къщата, и сърцето — това е празникът. Той е в очакването и в споделянето. Но веднага трябва да добавя, че и възрастните много се радват на подаръците. Аз предпочитам те да са по-големи, например пътуване до непознати места (може и екзотични острови) или преживяване на скъп концерт със скъп човек. Но приемам и по-малки подаръци — важното е да са от сърце и да бъдат лично за мен. Дълго помня подаръците с послание. Така например се радвах на едно красиво рисувано копче, което ми подари приятелка с пожелание да ми носи настроение през цялата година и да си купя блуза, достойна за копчето. Пазя си и един пръстен с голям зелен камък — също подарък от приятелка. Тя ми пожела да го нося, за да не забравям, че съм била графиня в предишен живот. Аз не съм забравила, защото изобщо не си спомням такова нещо. Но знае ли човек какви ги е вършил, преди да се роди?

Като си мисля за подаръци, се сещам се един нестандартен новогодишен подарък, направен от мой съученик. В началото той представляваше голяма лъскава кутия, увита с червена панделка, след това вътре се оказа друга по-малка кутия и така, докато се стигне до най-малката, а в нея — какво да видя? Върху парче памук — една глава чесън. Изпитах голямо учудване и недоумение. Честно казано, бях разочарована, защото очаквах да видя вътре красива кукла или някаква забавна игра. Но сега си давам сметка, че моят подарък е бил в духа на здравата българска традиция — чесънът се дава против уроки и за здраве. А какъв по-ценен подарък от здравето? Благодарна съм за всички получени подаръци и очаквам нови приятни изненади. За по-сигурно ще напиша писмо до Дядо Коледа.

Скоро е Нова година и тогава се поздравяваме: За много години! Нова година — нов късмет! А то, като погледнеш, желаният късмет си остава все един и същ: да бъдем здрави и да ни върви, да живеем заедно с любов и разбирателство. Нова е само надеждата, че можем да имаме всичко това. Дано през Новата година добрият стар късмет да потропа на всяка врата и да не забрави за мен!