Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
2 (× 1 глас)

Издание:

Автор: Илка Бирова

Заглавие: Камъчета от една мозайка

Издание: първо

Издател: „Симолини 94“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: „Симолини 94“, София

Редактор: Илияна Каракочева

Художник: Татяна Карамалакова

ISBN: 978-619-7265-35-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9223


Живеем в разцвета на втората употреба. Навсякъде в градовете има големи и малки магазини с табели „second hand“ и там винаги има много наши сънародници. Търсят нещо по-евтино да се облекат, за да изглеждат прилично. И на мен ми се е случвало да си взимам по някое яке или блуза, дори веднъж си намерих съвсем ново марково палто и го носих с удоволствие. Но мисълта, че тези дрехи са ги носили непознати хора и чрез тях неволно поемам от чуждата енергия, вече ме кара да заобикалям такива магазини. Предпочитам от време на време да си купувам нови дрехи по мой вкус.

Сега навън е зима. Гледам хората по улиците, повечето са сиви и посърнали, все едно че са извадени от магазини „втора употреба“. На фона на мъглата и разкаляните улици само отделни смелчаци дръзват да се облекат в бяло или в ярки цветове. Не знам дали съм от тях, но се изморих от тъмните тонове и ми се иска нещо по-свежо. Наскоро си купих червена чанта и червени чорапи. Когато ги нося, настроението ми е по-бодро, дори когато шляпам в калните локви.

Мисля си, че какъвто и да е животът ни тук и сега, той е „първа употреба“ и е неповторим за всеки отделен човек. Важните неща — децата, приятелите, любимите ни хора — никога не стават „втора употреба“. Чувствата, които изпитваме, са истински и само наши. Но самочувствието ни като народ, за съжаление, е „second hand“. Сега сме най-бедните в Европейския съюз и стандартът ни е втора класа. А какъв талантлив народ сме и каква прекрасна земя имаме! Това е жесток парадокс и знам, че има сериозни причини за него. Но не приемам тезата на един заблуден политик от близкото минало, че на нас, българите, ни е сбъркан чипът. Моят си е наред, както и на много други като мен.

Иска ми се да кажа на всички: от нас самите много зависи докога ще се чувстваме „second hand“. От нас зависи да се променяме към по-добро. Защото макар да сме шепа народ, качествените хора сред нас са много.

Край