Илка Бирова
Просяк с бъдеще

Веднъж на улицата ме спря непознато момче. Попита ме дали предлагам работа и каза, че е много гладен. Помоли ме да му дам пари за хляб. Аз бързах за автогарата, защото ми предстоеше пътуване. В първия момент го помислих за един от наркоманите, които търсят пари за храна, а после ги дават за дрога и алкохол. Мислех да откажа и да отмина. Но в следващия момент реших, че ще му дам малко пари за хляб. Извадих 2 лева, сложих ги в шепата му и казах: Вместо да просиш, по-добре си намери работа. А той ми отговори: Всеки ден търся и не мога да намеря. Живея с братята ми на улицата. Преди бяхме в дом. Понечих да попитам няма ли някакви близки, но въпросът заседна в гърлото ми. Момчето изглеждаше на 17–18 години, имаше хубаво бяло лице и светли очи, които ме гледаха с очакване. Докато търсех да извадя пари, момчето ми каза още нещо за себе си. Може би за да събуди щедростта ми, или защото просто искаше да си поприказва с някого. Думите му бяха: Аз искам да стана баща. Но преди това да си намеря работа, за да не ходят гладни децата ми. От сърце пожелах на момчето да се сбъдне мечтата му и тръгнах бързо към автогарата.

През последните години често срещам гладни и просещи хора. Разбрах, че много от тях избират този начин на живот и спекулират с човешкото състрадание. Затова вече рядко давам милостиня. Предпочитам да купя баничка или парче пица на някое гладно дете, което стои до павилиона със закуски. Но, за съжаление, знам, че не мога да нахраня всички гладни деца.

Срещата с момчето-просяк ме накара да се замисля: колко е страшно да си малък и да бъдеш на улицата, без дом, семейство и работа. Тогава сигурно се чувстваш изгубен и незабележим за другите, като прашинка на улицата. Но ако въпреки това искаш да бъдеш добър баща и да работиш за децата си, значи не си просто уличен плъх — ти си човек и имаш бъдеще. Дори понякога да си в ролята на просяк.