Илка Бирова
Заключени порти

В нашите села има много изоставени къщи и заключени порти. Тъжно ми става, като си помисля, че някога там е кипял живот, щъкали са деца и се е чувала глъчка. Днес на село живеят малко млади семейства — не е лесно да обработваш земята и да се препитаваш от земеделие. Повечето хора са се установили в големите градове и се връщат на село от време на време — да се заредят с нови сили. Така правя и аз.

Понякога самите ние ставаме заключени порти. Чувстваме се така, когато изгубим доверието и близостта на някой близък човек. Години наред си отварял широко сърцето си за някого, споделял си живота си с него и в един миг настъпва обрат. Това най-често се случва, като не си мерим думите и не уважаваме личното пространство на другия, а го мислим за свое. Когато се разочароваш от близък човек, се чувстваш ограбен, дори и след като простиш. После се затваряш в себе си — като порта, заключена с катинар. За него другият човек вече няма ключ. Макар че, ако поискаме, винаги можем да счупим всеки катинар. Нужно е само да сме деликатни един към друг и да не се нараняваме, пришпорени от егото си.

Днес повечето хора и на село, и в града се заключват с катинари и решетки. Защото не искат да бъдат ограбени — Къщите и душите им. Но всеки знае, че много по-добре се живее без катинари.