Илка Бирова
Бързай бавно!

Хората в древността са били мъдри и са казали: Бързай бавно! Не знам дали защото тогава не са бързали толкова много, както ние днес? Или защото са разбрали, че животът е много кратък и няма за къде да бързаш? Вместо да препускаш в галоп, по-добре е да осмисляш крачките по пътя.

Има неща, за които трябва да бързаш и не търпят отлагане. Много от тях са свързани с нуждите на тялото ни. Бързаме да отидем на топло, когато ни е студено, или да намерим храна, ако червата ни къркорят неумолимо. Това са нещата от живота, които не можем да пренебрегваме.

Но има и други неща, които не са за бавене. Например не трябва да се бавим да пораснем. Макар че така е много удобно: тате носи, мама меси и ни дундуркат до пенсия. Редно е навреме да поемем отговорността за живота си. И всеки ден да бързаме да казваме добри думи на любимите ни хора, а не само когато имат годишнини. Защото ако много се забавим, можем да ги изгубим, без да сме им казвали колко много значат за нас. В работата си също не трябва да се бавим, а да работим здраво и да напредваме, защото някой бързак може да ни изпревари и да заеме мястото ни. Макар че за всички има място под слънцето — и за флегмите, и за бързаците.

Днешното време е много забързано. Но има неща, за които и днес не трябва да се бърза. Например, когато се храниш. Народът ни от векове е открил удоволствието на бавното пиене на ракийка и замезване със салатка. Не си падам по днешните заведения за бързо хранене, където, застанал на един крак, си мислиш, че ядеш нещо. Не е полезно нито за стомаха, нито за краката. Предпочитам спокойно да изям една ябълка или филийка с шарена сол на някоя пейка. Да погледам дървото наблизо и да послушам птичките. Макар и за малко, по време на обедната почивка. А най-вече това става по време на лятната почивка. Тогава не бива да бързаш заникъде! Наслаждавай се бавно на морето, планината… или бурканите със сладко, което вариш!

Също така препоръчвам да не бързаш, когато си с любим човек. Всеки иска да получи време, специално отделено за него, особено хората, които обичаме. Не трябва да прекъсваме тези сладки мигове заради телефонен звън за неотложна бизнес среща. Това е груба грешка, която ни струва по-скъпо, отколкото печалбата от успешна сделка.

Така че много прави са били древните да бързат бавно — значи умно. Тяхната житейска философия е актуална и днес — както се казва, 2 в 1. Мисля си, че древните не са бързали, когато са правили Партенона в Атина или античния театър в Епидавър. Защото са останали и до днес и ни изумяват с величието си. А ние какво правим? Бързаме да правим еднодневки, които имат кратък срок на годност и когато рухнат, ги заменяме с други такива. За да стимулираме потреблението. Напредваме като охлюви и все изоставаме от другите страни. Като цяло тук си я караме бавно, яваш-яваш. Само от време на време се засилваме като задно колело, без сами да можем да спрем, когато трябва. И след такова стремглаво бързане в различни посоки често се оказваме… в изходната точка.

Времето сега лети с шеметна скорост и не ни чака. Как да бързаме бавно и то в правилната посока? Трябва да му намерим цаката. Иначе няма да стигнем далече, а най-много — до под кривата круша.