Илка Бирова
За невъзможните и възможните неща

По улицата вървяха млада жена и малко момче с колело. Неволно чух техния разговор:

— Мамо, Кажи ми има ли невъзможни неща?

— Няма такива, моето момче. Всичко е възможно.

— Ама не е точно така. Не можеш просто ей така да полетиш, без нищо.

Последва дълга пауза и майката отговори:

— Да, така е. Повечето хора не могат, но някои все пак се научават.

Малкият философ продължаваше да разсъждава на глас и да търси истината.

— Не можеш с прости обувки да надбягаш някой с колело.

Тогава майката реши да предизвика сина си:

— Я да видим! Старт! — и двамата се втурнаха да се надпреварват. След трийсетина метра, на финала, младата жена се оказа първа.

— Видя ли, че е възможно! — извика радостно тя. — И обувките ми не са вълшебни, а най-обикновени.

Гледах тази мила сцена и си помислих: Кога стават възможни невъзможните неща? Продължих мислено да беседвам със себе си:

Въпрос: Невъзможно е да си останем деца. В противен случай сме инфантилни.

Отговор: Да, но можем да си запазим детското любопитство към света.

Въпрос: Невъзможно е времето да се върне назад.

Отговор: Да, но е възможно да се връщаш често към хубавите моменти. А лошите — да позволиш на вятъра да ги издуха. Така се върви по-леко напред.

Въпрос: Невъзможно е да не грешиш.

Отговор: Да, така е. Но е възможно да простиш на себе си и на другите.

Въпрос: Невъзможно е да запазиш приятелството и любовта завинаги.

Отговор: Възможно е, ако: пребориш егото си, не нараняваш другите и се учиш да обичаш.

Въпрос: Как можеш да се научиш да обичаш?

Отговор: Трябва само да поискаш и да не се страхуваш. Дори понякога да бъдеш наранен, това си струва. Защото сърцето е най-пълно, когато го отвориш за другите.