Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Издание:

Автор: Илка Бирова

Заглавие: Камъчета от една мозайка

Издание: първо

Издател: „Симолини 94“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: „Симолини 94“, София

Редактор: Илияна Каракочева

Художник: Татяна Карамалакова

ISBN: 978-619-7265-35-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9223

История

  1. — Добавяне

Сигурно ви се е случвало да се питате кое е просто и кое сложно. По себе си знам, че отговорът не идва веднага и се променя с времето.

Докато сме деца, гледаме на света чисто и просто и вярваме на очите си. Когато станем възрастни, слагаме тъмни или розови очила, защото така са ни учили или така е модерно. Нищо че очилата ни пречат да виждаме реалността такава, каквато е. А тя непрестанно се променя, като въздуха, който дишаме. Уж живеем в свободен свят, а робуваме на предразсъдъци и страхове. Сложно нещо е да се освободим от тях. Но ако поискаме да го направим, значи порастваме.

Когато сме големи, много често забравяме за някои прости и важни неща — да се усмихваме, да бъдем естествени и добронамерени, да мислим просто и логично, като децата. Запомнила съм една логическа задача, която ми дадоха преди време. Аз не успях веднага да я реша, а деца на 6 години го бяха направили. Задачата е следната: По един мост върви човек, облечен в широки черни дрехи. Когато стига до вас, човекът казва: Ти си мое дете, но аз не съм твой баща. Пита се кой е този човек? Верният отговор е майката, но аз се сетих за него след известно време. Първата ми реакция беше, че това е образът на времето или смъртта, които човек среща по пътя си. Не ми дойде веднага най-простият и логичен отговор, а се опитвах да правя асоциативни връзки с това, което знам, и така само усложнявах нещата. Какво да се прави? Такава е участта на повечето възрастни — сами си усложняваме живота, вместо да виждаме простите неща в него и да им се радваме.

Но все пак има изключения и в това отношение. Попадна ми един забавен случай от живота на Христофор Колумб, за който разказва Ян Коменски в книгата си „Велика дидактика“. Съвременниците на Колумб му завиждали за откриването на Америка. На едно угощение го нападнали с насмешки, че е открил случайно другото полукълбо, а не благодарение на уменията си, и че то е можело да бъде открито от всеки друг човек. Тогава Колумб дал на събеседниците си следната проста задача: Как може кокоше яйце да бъде поставено на върха си, без да се подпира? След като всички напразно се опитвали да сторят това, Колумб леко чукнал яйцето в чинията и след това го поставил изправено. Всички се засмели и казали, че и те могат да направят същото. А Колумб им отговорил: Можете, защото видяхте как става. Защо никой не го направи преди мене?

Днес всеки знае кой е открил Америка. Ако някой случайно не знае, чичо Гугъл веднага ще му каже. С новите технологии е просто да откриеш информация за всичко, което те заобикаля. Сложно е да намериш „онова нещо“, което ти трябва да откриеш. И да не се страхуваш да бъдеш пръв.

Край