Илка Бирова
Жив ли е огънят?

Младият учител Красимир ми разказа за разговора си с един първокласник. Реших да го кръстя Любомир, защото е любознателен и умен, каквито са повечето от днешните деца. Разговаряли за това кое е живо и кое не. Детето изразило собствено мнение по въпроса и настоявало, че огънят е жив. Учителят се отнесъл с уважение към детската гледна точка и в същото време се опитал с аргументи да докаже противното.

— Любомире, огънят не е жив, защото не се храни.

— Господине, ами въглищата и дървата? Те са му храната.

— Виж сега, огънят не отделя вещества, както отделят живите организми.

— Ами, нали отделя пепел и сажди?

— Огънят не се размножава, както правят живите същества.

— Ама нали огънят се увеличава много бързо, ако не е в печка или в огнище?

Младият учител нямал повече разумни аргументи в полза на своята гледна точка. Тогава ненадейно му помогнало едно момиченце от същия клас. То чуло разговора и казало:

— Виж, Любо, огънят не може да обича и затова не е жив.

— Аа, добре тогава, така е, той наистина не е като другите живи неща.

Красимир беше искрено развълнуван от този случай, запомних го и аз.

Сега вече не съм толкова сигурна кои са живите и неживите неща около нас.

И се питам колко живи сме ние самите.