Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Издание:

Автор: Илка Бирова

Заглавие: Камъчета от една мозайка

Издание: първо

Издател: „Симолини 94“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: „Симолини 94“, София

Редактор: Илияна Каракочева

Художник: Татяна Карамалакова

ISBN: 978-619-7265-35-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9223

История

  1. — Добавяне

Мечтите са нещо много важно в живота на всеки. Казват, че си толкова голям, колкото са големи мечтите ти. Обикновено имаш големи мечти, когато си още много малък на години. А после често ги загърбваш и с времето ги заместваш с по-малки и по-малки. И накрая става така, че заживяваш без мечти, само с грижи за бита. Това е тъжно и не го пожелавам на никого. Не трябва да предаваме детските си мечти! Най-добре е те да се сбъдват напълно или поне част от тях. Пожелавам го на всеки! Например малкият Вельо мечтае да бъде изобретател на летящи коли, които няма да замърсяват природата. Това дете постоянно се интересува от колите и знае много за тях. Вярвам, че един ден ще сбъдне мечтата си и ще бъде доволен от себе си, защото е успял да направи нещо полезно.

Понякога детските мечти са странни и неизпълними. От гледна точка на възрастните, разбира се. Като малка мечтаех да стана боклукчийка, защото ми харесваше как се веят косите на боклукчиите, когато минаваше техният камион по малката ни улица. В моите детски очи те изглеждаха толкова свободни и доволни от работата си. И изобщо не забелязвах мръсните им лица и дрехи. Също така си спомням, че много обичах да удрям с лъжици по масата, сякаш свирех на ударни инструменти. Когато ме питаха каква искам да стана, отговарях — тъпанарка. Мислех си, че така се нарича момиче, което свири на тъпан. Като по-голяма мечтаех да стана актриса, защото ми харесваше да играя на сцена.

И макар че нито една от моите детски мечти не се сбъдна изцяло, си мисля, че все пак съм успяла да осъществя поне част от тях. Боклука вкъщи го изхвърлям през ден и това не ми е неприятно, все пак преди имах такава професионална насоченост. В много случаи се чувствам тъпанарка, когато не мога да отстоявам позициите си или премълчавам незаслужени обиди. А колкото до сцената, мисля, че я имам, когато застана пред моите студенти. Старая се да бъда артистка в това, което правя, за да не доскучавам на себе си и на другите. Така животът ми е по-интересен.

Аз не предадох моите детски мечти, а просто ги обединих и станаха 3 в 1. А вие какво направихте с вашите мечти?

Край