Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Издание:

Автор: Илка Бирова

Заглавие: Камъчета от една мозайка

Издание: първо

Издател: „Симолини 94“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: „Симолини 94“, София

Редактор: Илияна Каракочева

Художник: Татяна Карамалакова

ISBN: 978-619-7265-35-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9223

История

  1. — Добавяне

Много обичам плодовете и особено динята. Като бях дете, на село дядо ми имаше бостан с дини и често водеше внуците си там да помагаме в събирането на реколтата. Спомням си как откъсваше някоя зряла и топла от слънцето диня, разцепваше я на коляното си на парчета и даваше на всеки по едно да си го гризе. Много сладки и сочни бяха тия дини. Сокът течеше по бузите и ръцете ни и беше толкова вкусно.

Спомням си също как от обикновен любител на дини постепенно се превърнах в динен експерт. Началото беше поставено, когато бях на около 4 години — този случай е един от първите ми съзнателни спомени. Действието се развиваше на пазара „Римската стена“ в София. Там в края на лятото стоварваха цяла планина от дини за продан. Докато татко избираше дини за вкъщи, аз ги разглеждах с интерес и ми се прииска да поиграя с тях — много ми приличаха на топки. Взех една и я ударих в земята. Но уви — тя не отскочи, а се пукна! Реших, че е дефектна. Взех втора и я треснах по-силно. Но и този път, вместо да отскочи, тя се сцепи на големи парчета. Не помня колко още дини станаха обект на моя изследователски интерес. В един момент се уплаших от резултата и очаквах, че татко ще ми се скара. Като видя какво съм направила, той ми обясни, че динята не е топка и не отскача, а се яде и е много вкусна. Гледах как хората избират дините, как ги погалват и почукват по кората. Прииска ми се и аз да правя така и да ги познавам. С времето се научих и, според мен, станах добър динен експерт.

Разбрах, че две и повече дини под една мишница не можеш да носиш — трябва да ги метнеш на гръб и да имаш яка гърбина. Често се случва някоя от тях да изпадне, но така поне ти става по-леко. Сега почти винаги избирам само зрели и сладки дини. Рядко греша. Но не мога да кажа същото по отношение на хората. Случвало ми се е да ми подложат динена кора, без дори да предполагам, а разбирам за това след време. Не се научих да познавам хората, особено тези, на които в главите им са динените кори. Пък и не искам да разширявам чак толкова много експертните си умения. Стига ми, че познавам кои дини са зрели. И ако има наблизо животни, давам на тях динените кори. Никога не ги хвърлям на пътя, за да не се подхлъзне някой и за да бъде чисто.

Край